След развода. Децата и родителското отчуждение

Интервю за в.“Дневник“

Какво е синдром на родителското отчуждение? 

– Синдром на родителското отчуждение се нарича определено поведение на детето след развода на родителите, при което то еднозначно определя единия си родител като лош и показва необоснован страх, враждебност или неуважение към него, като в същото време приема другия родител като изцяло добър. Обикновено като добър се възприема родителят, с когото детето живее след раздялата, а другият – като лош. Това поведение на детето е породено от внушенията на родителя, който е поел грижата за него. В 90% от случаите това е майката.

Съществуват ли степени на родителско отчуждение и какви са те?

– Отчуждението от живеещия отделно родител преминава през три степени – лека, средна и тежка. В началото, при леката степен, контактът между родителя и детето се запазва, като другият родител показва повишена тревожност преди срещите и по този начин внушава на детето си, че му предстои нещо опасно.

При средната степен за обгрижващият родител е трудно да понесе отсъствието на детето си. Той се стреми по най-различни начини да контролира това, което то прави, когато посещава бившия му партньор. Неприкрито показва чувствата си на омраза и гняв към живеещия отделно родител и се стреми всячески да привърже детето изключително към себе си и да го отдели от другия. За едно малко дете, чието оцеляване зависи от любовта и грижата на единствения възрастен, който отговаря за него, е изключително лесно да се „подхлъзне“ и да повярва, че това е истинското положение на нещата.

При тежката степен, самото дете проявява силни негативни чувства към другия родител, не желае да го вижда и понякога го обвинява във физически или сексуален тормоз, като използва готови фрази, чути от родителя, с когото живее.

Отсъстващият родител ли „се отчуждава“ или присъстващият „го отчуждава“?

– Синдромът се дължи на съзнаваните и несъзнавани действия и отношения на родителя, с когото живее детето.

Всички деца на разведени родители ли страдат от отчуждаване от отсъстващия родител?

– За щастие не всички деца страдат от този синдром. Има двойки, които успяват да се разделят, без да намесват децата си като страна в спора кой е крив и кой е прав. Изключително вредно за психиката на детето е да се иска от него да определи кой от родителите е лош и кой е добър. То ще съдейства и ще го направи, но за сметка на собственото си душевно равновесие и бъдещо развитие.

Как изживяват развода по-малките и по-големите деца?

– За по-малките деца разводът е тотално сриване на познатия до момента свят. Мама и татко, които са възприемани като едно цяло, защото през живота си детето ги е виждало единствено като двойка изведнъж се оказват разделени. То вече не е сигурно, че също няма да бъде изоставено и това поражда силна тревожност и страх у него. Децата стават неспокойни, агресивни, хленчещи, правят крачка назад в развитието си и започват да се държат като по-малки. За щастие, за около година-две, при нормални обстоятелства, състоянието им се стабилизира.

При по-големите деца може да има и чувство за облекчение след развода, ако животът в семейството е бил твърде стресиращ и неприятен. Може да има гняв и обвинения към някоя от страните. Винаги обаче има горчивина и чувство за вина – както при малките, така и при по-големите.

Какви поражения може да остави у детето родителското отчуждение? 

– Целенасоченото внушение от страна на родителя, с който детето живее, цели да изкриви реалността и да накара детето да вижда другия родител като заплаха. Това повлиява на цялостната способност на момичето или момчето да вярва на възприятията си и да различава истинско от измислено. Мисленето му си остава черно-бяло и в зряла възраст се опитва да намери идеалния безгрешен авторитет, като лесно става зависимо от други хора или напротив – много трудно изгражда връзки. Момчето губи модела си за мъжественост, а момичето – за женственост, ако е отделено от родителя от същия пол, а също губи и възможността да изгради адекватна самооценка като момче или като момиче, ако е отделено от родителя от другия пол. Във всички случаи то остава полу-сирак и е изцяло зависимо от другия си родител.

Какво е важно да се направи за детето след развод?

– На първо място е важно разделящите се партньори да се справят с чувствата си, без да намесват детето като свой съюзник. По-добре да намерят възрастен приятел, роднина, психолог, медиатор, който да ги изслуша и подкрепи. Да не се кара детето да посочва майка си или баща си като лоши – това е непосилна отговорност и вина за него. Всяко дете е плод на срещата на двама души, всъщност на два рода и за психичното му здраве е важно да познава и да уважава както майка си, така и баща си и да има връзка с живите си прародители и роднини.

Важно е да му се осигури възможност за редовни срещи с родителя, който живее отделно, да усеща, че макар и разделени, и двамата му родители се интересуват от него и го обичат и подкрепят. Така ще може да израстне като уверен в себе си човек, който вярва, че е достоен за обич и който не се страхува от създаването на любовни връзки.

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
error48