Смъртта на дете

Смърт на дете

Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено.

В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка.

Опечалените родители не „преодоляват“ смъртта на детето си, нито се „оправят“, както външния свят смята. Смъртта на нашите деца не е болест, от която да се оправим. Това е дълбока промяна на живота ни, с която трябва да се научим да живеем.

След смъртта на нашите деца ние сме принудени да направим невъзможното – да изградим нов живот за себе си и за семействата ни, в свят, в който любимите ни деца вече ги няма.

Важно е родителите, които скоро са загубили дете да знаят, че обикновено изпитваме плашещо разнообразие от чувства, след смъртта на децата ни.

Много важно е да разберат и знаят, че всички чувства, които изпитват, са съвсем естествени и нормални при дадените обстоятелства. Също толкова важно е да знаете и вярвате, колкото и невероятно да ви се струва, че няма винаги да изпитвате тази силна и поглъщаща мъка.

Но точно сега трябва да следвате инстинктите си и да позволите на телата и сърцата ви да тъжат. Тази мъка не може да бъде заобиколена. Трябва да преминете през нея, за да стигнете до другата страна.

Бъдете нежни и търпеливи със себе си и семейството си. Позволете си да плачете, да тъгувате, да разказвате историята на детето ви колкото често и колкото дълго имате нужда.

Някой ден, вие отново ще се усмихнете и ще намерите радост. Вие никога няма да забравите вашето дете, той или тя ще бъде в сърцата и спомените ви, докато сте живи.

Може да изпитате:

* Депресия
* Дълбок копнеж и празнота
* Желание да умрете. Обикновено то отминава с времето, защото в един момент разбирате, че трябва да продължите да живеете, заради останалите членове на семейството, заради вас самите и дори заради починалото ви дете.
* Дълбока мъка
* Плач през цялото време или съвсем неочаквано.
* Неспособност да се концентрирате в нищо, често объркване на неща
* Питане „ЗАЩО???“
* Разсеяност
* Питане отново и отново „Ако само бях направил…“ „Защо не направих…“
* Изпитване на необосновано чувство за вина или търсене на виновен
* Яд срещу себе си, членовете на семейството, Бог, лекаря и дори детето, затова, че е починало
* Страх, че полудявате (обичаен)
* Огромно физическо изтощение. Тъгуването е тежка работа и отнема много енергия!
* Трудно заспиване или спане през цялото време, за да избегнете болката
* Физически симптоми като тежест в гърдите или затруднено дишане (ако тези усещания траят дълго, потърсете лекар!), усещане за буца в гърлото, въздишане, задъхване или дори учестено дишане.
* Липса на апетит или ядене на големи количества храна
* Загуба на тегло или наддаване
* Загриженост (свръхзагриженост към оцелелите деца и други членове на семейството)
* Отричане на случилото се, чакане на детето да се върне (за отричането могат да ви помогнат религиозни водачи или психолози. потърсете помощ, ако тази фаза трае повече от месец)
* Нужда да разказвате отново и отново историята на смъртта на детето
* Неспособност да извършвате служебните си задължения
* Усещане на присъствието на детето ви, или аромат, или докосване, свързани с него
* Трудно ходите да пазарувате, защото не можете да гледате любимите храни на детето ви в магазина
* Ядосвате се на себе си, когато се усмихнете или се засмеете и си мислите – как може да се смея, щом детето ми е мъртво? (вашето дете би искало животът ви да е възможно най-добър и щастлив, независимо от случилото се)
* Смятате, че съпругът ви или други членове на семейството не разбират вашата мъка или не тъгуват така, както смятате, че трябва. Помнете, че всеки тъгува по различен начин
* Губите стари приятели, които изглежда не разбират вашата болка и мъка
* Създавате си нови приятели чрез групите за взаимопомощ, с други родители, които също са загубили дете и затова разбират вашите чувства
* Смятате, че почвате да преодолявате скръбта, но после отново изпитвате същите силни чувства. Обикновено тъгуването е дълъг процес, включващ две стъпки напред и една назад
* Ядосвате се, че другите очакват да „преодолеете“ загубата в рамките на месец, шест месеца, година или въобще някакъв период. Или се ядосвате на себе си, че очаквате да я „преодолеете“ твърде скоро.
* Тъгуването е дълъг и бавен процес. Бъдете търпеливи към себе си

Помнете, че не сте единствените, преживяващи такива чувства. Те са обичайни, естествени и нормални за всеки скърбящ родител. Не можете да ги пренебрегнете, трябва да ги изживеете. Ако се опитвате да ги отричате, те ще тегнат над вас дори по-дълго време. Няма разписания за мъката, тя отнема на всекиго различно време. Ние, опечалените родители от САЩ смятаме, че човек изпитва малко по-лека мъка, ако сме до вас да ви слушаме, да споделяме, да ви подкрепяме, да ви помагаме да разберете мъката си и да я изживеете. И ние сме били там, където сте вие днес. Ние оцеляхме и искаме да ви помогнем.

Превод от английски: Елена Енева
психолог

(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA)

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

 

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48