Аз съм важен

Самооценка

Всички искаме да бъдем обичани от важните хора в живота ни, да успяваме в делата си и да сме доволни. Често не е така обаче – имаме проблеми във връзките, работата не ни удовлетворява и се дразним на себе си или направо се мразим. Какво пречи да живеем добре?

Оказва се, че препъникамъкът към личното щастие може да е собственото мнение за себе си – самооценката.

Основите й се залагат още в детството, с помощта на родителите. Когато пораснем, несъзнателно започваме да тълкуваме случващото се с нас през нейната призма – например, правим се на глухи за похвалите или реагираме болезнено на критиката, за да потвърдим неосъзнатото вярване, че не сме достатъчно добри.

Често не смеем да доближим привличащите ни хора или да пробваме нещо ново, защото предварително сме убедени, че няма да успеем. Стоим на скучната стара работа, защото не вярваме, че някъде другаде можем да сме успешни.

В обратния случай, при завишена самооценка – въобразяваме си, че сме върха и изискваме прекалено много от хората около нас, което неизбежно ги отблъсква или ни въвлича в излишни конфликти.
Ако вече се чудите каква е вашата самооценка, запитайте се дали и на вас ви се случва:

–       Трудно приемате похвали – не вярвате, че хората са искрени, когато ви хвалят или наум си казвате “Е, да, ама в еди-какво си съм много зле”. Въртите се неудобно, сякаш ви пекат на шиш и бързате да отклоните темата, или се стараете да върнете още повече комплименти на човека срещу вас, да не би да ви остане някое зрънце радост от похвалата.

–       Държите се снизходително или поставяте хората “на мястото им” – подценявате постиженията, уменията или способностите им или се дразните, че се изявяват.

–       Контролирате хората около вас – не вярвате, че нещо може да бъде свършено от другите, освен ако не им висите постоянно над главата и ги проверявате за грешки.

–       Не можете да кажете “Не” – не отказвате храна, отношения или докосвания, които не желаете, оставяте се другите да определят с какво да се занимавате, как да се държите или към какво да се стремите.

–       Нерешителни сте – нямате представа какво точно искате или ви е трудно да отстоявате собствения си избор. Затова се колебаете дълго, събирате много чужди мнения и предпочитате някой да решава вместо вас.

–       Винаги другите са виновни – трудно поемате отговорност за грешките си и за да избегнете самообвиненията, предпочитате да прехвърляте вината на другите.

–       Прекалено много се извинявате или оправдавате – имате нужда другите постоянно да потвърждават, че сте добри и затова се стараете да ги умилостивите.

Ако сте открили, че повечето от тези поведения са характерни за вас, значи самооценката ви пречи да се радвате на живота. Хубавата новина е, че тя е вярване, което подлежи на промяна и можете да й повлияете.

Какво да направите, ако искате да ви е добре в собствената кожа:

–       Да приемете себе си такива, каквито сте – може би това е най-трудната от всички стъпки, но без нея няма как да се постигне резултат. Важно е да приемете, че сте добри с това тяло, с тези знания и умения и с тази житейска история, която имате. Да си простите за грешките от миналото и да ги приемете като неизбежна част от живота. Ако е много трудно да направите това сами, може да се обърнете за подкрепа към психолог или психотерапевт и заедно с него да преработите самообвиненията и себеомразата си и да започнете да се отнасяте положително към себе си.

–       Да започнете да се вслушвате в себе си – да обърнете внимание кое наистина ви харесва, от кое тялото ви се чувства добре и кое не е добро за вас. Тогава ще намалите това, което правите, за да впечатлите другите и ще прекарвате повече време, правейки неща, които харесват лично на вас.

–       Да започнете да се грижите за собствения си комфорт и тяло – спортът, удобната поза на работното място, редовното хранене, удобните дрехи, почивката след труд, това са инвестиции в себе си, които помагат да се чувствате добре и да се цените повече.

–       Да си позволите да не сте перфектни и да спрете да се сравнявате с другите – всеки от нас е единствен и уникален и в същото време всички сме хора и “нищо човешко не ни е чуждо”. Да, рисковано е да покажете какво точно искате и какви сте – та нали от детството си носим страха, че ако не сме перфектни, мама и татко, а впоследствие социалното обкръжение няма да ни иска и обича. Да, случва се да сбъркате, но от това не свършва света. Само това е начинът да разкриете уникалното, което носите и сами да се обичате повече.

–       Да не се перчите пред другите или да се оправдавате – ако успеете да приемете, че другият не струва нито по-малко, нито повече от вас, а е равен, залагате добра основа за отношенията си и не настройвате човека да ви мрази и завижда или да ви презира и съжалява.

–       Да празнувате малките неща – дори да не спечелите Нобелова награда, да не станете световен шампион или най-богатия човек на планетата, това не ви прави маловажни. Всеки е ценен и има какво да даде. Ако ви е трудно да забележите какво постигате, може да започнете да си водите Дневник на успеха, в който да записвате всеки ден и най-дребните неща, които сте направили, и които ви носят радост и удовлетворение. Когато сте умърлушени, препрочитането ще ви напомни колко много можете и сте постигнали. И провалът ще ви се стори временно явление, какъвто е.

Всичко това изисква постоянство и многократно повтаряне, за да стане ваш навик и част от вас. Но ползите, които носи адекватната самооценка напълно оправдават тези усилия. Правим ги за себе си, но от тях печелят и другите. Печелят един по-спокоен човек, който не напряга себе си и околните излишно, който е интересен и уникален и най-важното – който се радва на живота!

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48