Биоенергетика – какво е това

Биоенергетика

Макар че физиката още не е успяла да обясни какво е това енергия, всички знаем, че човекът я натрупва и изразходва, за да живее.

Разбираемо описание какво правим с енергията си намерих в “Биоенергетика – терапията, която работи с тялото” на американския психотерапевт Александър Лоуен. Теорията му се базира на разработките на Вилхелм Райх и на дългогодишната му практика. Тя обвързва физичното и психичното у човека и дава отговор на въпроса “Защо не достигам своя потенциал”. Лоуен описва начина, по който успяваме да се задръстим и зациклим и всеки може сам да си направи изводи как да живее по-пълноценно.

И така: в началото е дишането. Като деца дишаме дълбоко и свободно, поемайки въздух с корема си. Ако се уплашим от нещо – от смъртта, защото сме ревящо от глад бебе, а не се сещат да ни нахранят; от самотата, защото са ни оставили сами; от гневният глас на мама или забраните на тати – поемаме въздух, стягаме диафрагмата и временно спираме да дишаме.

Защо сами се лишаваме от въздух? Защото кислородът е горивото за обменните процеси в организма ни. Колкото по-дълбоко дишаме и колкото повече въздух поемаме, толкова по-бурно протичат процесите на горене в тялото и с толкова повече енергия разполагаме. Толкова по-живи сме! Толкова по-силни са емоциите и чувствата ни – просто имаме повече енергия за тях!

Но когато сме уплашени от нещо, пред което изглеждаме безсилни, се опитваме като лисици да се престорим на мъртви, докато отмине бурята. Правим го съвсем инстинктивно. Напълно несъзнавано. Спираме да дишаме. Или дишаме бързо, леко и повърхностно, колкото да не умрем съвсем.

Оставаме на съвсем ниско енергийно ниво. Тогава страховете и напрежението се чувстват по-слабо. Уви, природата се е погрижила винаги да ги усещаме, защото от това зависи оцеляването ни. Остава ни и усещането, че не сме това, което можем да бъдем. Че животът минава покрай нас, а не смеем да го живеем. Че стоим като с вързани ръце и крака и само наблюдаваме, и копнеем, и се мразим за пасивността си.

Усещането за “вързаност” не е илюзорно. Страховете ни съвсем реално стягат и блокират различни мускулни групи. Ако тревожната ситуация често се повтаря, тези мускули остават постоянно стегнати и дори спираме да ги усещаме, дотолкова свикваме със състоянието им. Носим върху себе си една несъзнавана мускулна броня, за да се предпазим от страшните събития в живота, макар че сега сме възрастни и това, което ни е плашело като деца, вече не е опасно за нас. Бронята ни защитава, но който се е опитвал да прави любов с броня, ще потвърди, че през нея трудно се усеща удоволствието. Тя дори ни пречи да усещаме собствените си желания.

Какво се случва, когато имаме достъп до цялата си енергия? Тогава истински се наслаждаваме на сексуалността, дишането, движението, усещанията си и себеизразяването.

Биоенергетиката твърди, че организмът винаги се стреми към баланс в зареждането с енергия и разреждането. Ако се опитва да харчи повече, отколкото получава, скоро стига до енергиен колапс. Ако харчи по-малко, отколкото получава – започва да ограничава получаването.

Само когато се самоизразяваме свободно и съответстващо на текущата ситуация, изпитваме чувство на удовлетворение и удоволствие и дишаме пълно и дълбоко.

Това са двете страни на процеса, които се стремят към равновесие – дишането-зареждане и себеизразяването-разреждане чрез глас, движения, поглед.

Когато дишането е подтиснато, метаболизмът се забавя, намалява и себеизразяването – гласът е слаб, погледът е помръкнал, движенията са вяли и неефективни.

Когато дишането е слабо, по-трудно разчитаме своите усещания, емоции и чувства и възприемаме по-неточно реалността. Тогава си изграждаме илюзии и се опитваме да живеем според тях. Само че илюзиите допълнително ни изтощават – карат ни да си поставяме нереалистични цели и да страдаме и се отчайваме от това, че не можем да ги постигнем. Страх, страдание, отчаяние – звучи познато, нали?

Какъв е начинът, според Лоуен, да заживеем по-близо до реалността? Можем ли само чрез задълбочаване на дишането да променим живота си? Отговорът му е, че трябва да се работи едновременно и с двете страни на процеса. Освен дишане, трябва да се осъзнават и обсъждат блокажите пред себеизразяването, страховете, и травматичните епизоди от детството.

Да изкажеш собствената си истина, да изразиш творческата си природа, да отпушиш гърлото си, да танцуваш без задръжки, да гледаш хората, които искаш да видиш и да позволиш на погледа да разкрие емоциите ти – себеизразяването е спонтанно и носи удоволствие.

За съжаление, годините на израстване и възпитание са ни научили да не изразяваме емоциите и чувствата си. Научили са ни да ги сдържаме или заместваме, но не и да ги проявяваме зряло. Сега е наша задача да започнем да усещаме себе си, желанията си, нуждите си и да ги изразяваме с уважение към себе си и околните. Не е лесно, но научим ли се да го правим, ще ставаме все по-истински и ще живеем все по-пълноценно и щастливо.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

 

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48