Децата питат за смъртта

Как да говорим с децата за смъртта

 Мъниците растат и един ден, някъде към 5-7 годишна възраст ни задават въпроса „Мамо, аз ще умра ли и ти и тати ще умрете ли?“

Това е знак, че детето е пораснало. Забелязало е, че нещата освен начало, имат и край. Обикновено темите за смъртта и секса се смятат за трудни от родителите, може би защото и ние самите се вълнуваме силно от тях. Как да говорим с децата за смъртта?

Хубавото на детските въпроси е, че те търсят кратки и конкретни отговори. Няма нужда да подготвяме голямо обяснение. По-важно е да обърнем внимание на емоциите, които смъртта предизвиква у детето, както и на ситуацията, която го е породила – някой конкретен човек е починал или нещо друго се е случило? Достатъчно е да отговорим с “Да” и след това да изслушаме как се чувства и какво мисли. Нека то да води диалога със своето темпо. Може да не попита нищо повече този ден, а може и да проведем дълъг разговор за живота и смъртта.

Често на тази възраст децата смятат, че могат да избегнат смъртта, чрез хитрост или като полагат определени усилия. Понякога си я представят като скелет или ангел, който идва за тях и някои от представите могат да предизвикат повтарящи се кошмари. Когато наричаме смъртта вечен сън, може да го уплашим от заспиването вечер, затова е по-добре да избягваме тази метафора. Добре е да разберем каква е неговата представа и да му помогнем да я промени, ако е твърде страшна. Докато говорим, е важно да проверяваме дали ни е разбрало правилно.

Когато обясняваме какво е смъртта, е необходимо да говорим простичко и конкретно. Да обясним, че когато човек умре, вече не диша, не ходи, не говори, не яде, не играе. Детето е виждало мъртви животни и ще разбере. Смъртта е покой и неподвижност. Тя ни кара да обърнем повече внимание на това какво правим и как живеем, докато сме живи.

По-трудно за родителите обикновено е да обясним какво става след като умрем. И тук няма правилен или грешен отговор. Какво ще му кажем, зависи от нашата представа за смъртта и за това с какъв отговор ние самите се чувстваме комфортно. Децата усещат кога сме уверени в това, което говорим и тогава и те са по-спокойни. Ако сме религиозни, съвсем естествено е да му говорим за живот след смъртта. Ако сме атеисти, най-правилно е да му обясним начина, по който си представяме нещата.

Важното е да сме искрени – детето ще го усети. Добре е да му кажем истината – че никой не знае със сигурност какво се случва, след като умрем. Това, че не знаем, няма да намали авторитета ни. Напротив, детето ще научи, че има големи въпроси, на които само ще търси отговора в бъдеще.

Обикновено родителите се страхуваме да не натъжим или уплашим детето, като му говорим за смъртта. Страхуваме се и от собствените си чувства по темата. Но децата могат да понесат тези разговори, ако отговаряме кратко и конкретно на въпросите им, а не ги претоварваме с информация. Може многократно да повтарят един и същи въпрос, докато успеят да си изяснят нещата, важно е търпеливо да им отговаряме.

Понякога детските въпроси за смъртта изглеждат твърде директни и безчувствени, като например “Ти кога ще умреш?”. Важно е да разберем, че зад въпроса стои страхът от раздяла с нас, който е преживяван многократно от детето и е плашещ за него.

Може да проверим дали това е така, като го попитаме “Страхуваш се, че няма да съм тук и да се грижа за теб и да те обичам?” Ако детето потвърди, можете да го успокоим, че ще сме до него и ще се грижим за него много дълго време, докато има нужда, но ако умрем, винаги ще има близки хора, които да продължат да го правят. Хубаво е децата да знаят, че близките продължават да обичат починалите хора, че тъгуват за тях, че правят неща в тяхна памет.

Разговорите с децата за смъртта ни изправят пред собствените ни страхове и незнание какво се случва после, а това е трудно на всяка възраст. Обикновено преминават учудващо добре, защото животът с цялата си шарена динамика продължава, а детето се вълнува най-вече от него.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48