Горделивост и самоунижение – част 2.

Горделивост

Към част 1

Тези хора имат доста изкривена представа за свободата. Техните родители, най-често майката, е била достатъчно властна и контролираща и за никаква свобода на детето не е можело да става въпрос. Родителският контрол, натискът, желанието да видят своето дете най-доброто много силно са ограничавали свободата и са действали задушаващо.

Впоследствие, пораствайки, тези деца стават много чувствителни към всеки натиск, към всеки строг график и към всички видове рамки, ограничения, които им се струва, че околните се опитват да установят спрямо тях.

От една страна се съпротивяват на всеки натиск, от друга страна създават всички условия, за да се лишат от свобода. Избират такава работа или такива началници, при които попадат в тотална зависимост или избират такива партньори, които биха ограничавали свободата им.

През цялото време попадат в ситуации, в които свободата им е намалена и са принудени отново и отново да се борят за нея, отстоявайки правата си.

Но когато извоюват свободата си, не знаят какво да правят с нея, защото тя изостря чувството им за самота, безпомощност, изоставеност и ненужност. Въпросът за свободата и страхът от самота ги предразполагат към сливане в отношенията с другите хора. Отначало се стремят да се слеят, а после започват да се задушават в тези отношения и тръгват да избутват партньора от своето пространство, но скоро започват да се чувстват самотни и изоставени.

Друг проблем на хората, поразени от високомерие, е неумението да получават удоволствие, неспособността да се отпуснат. Вътре в тях има силна забрана на всякакви удоволствия. В такива минути им се струва, че си губят времето, прекарват го напразно, направо го пилеят. Те не умеят да се отпускат, а ако това периодично им се случва, след това изпитват срам и вина.

Друго чувство, познато на хората, засегнати от горделивост, е отвращението, което периодично може да изпитват към постъпките на другите, към самите други, а също и по отношение на себе си и на собственото си тяло. Те са много чувствителни към критика, защото тя изостря чувството им на срам, на увреденост, а това за тях е непоносимо.

Двата полюса – “Аз съм по-добър от другите” и усещането за собствена увреденост и неспособност – много силно пречат на постигането на успех в живота.

Тези хора може много добре да тръгнат към успеха, защото винаги има околни, които са готови да им помогнат, но при първия неуспех не умеят бързо да се надигат и да продължат нататък. По пътя към успеха не е достатъчно да умееш да се движиш, трябва да умееш и да ставаш, а падайки, хората, заразени от горделивост, започват да се чувстват нищожни, страхливи, неуверени в себе си и собствените сили, неспособни да продължат започнатото.

Благодатна почва за отглеждането на горделивост е условната любов. Тя пречи впоследствие и на изграждането на обикновени човешки взаимоотношения, защото през цялото време в отношенията любовта и уважението са обвързани с нещо. “Просто така” – тези думи са им много непонятни.

Помните ли филмчето:

-А защо?
-Ами просто така!
-Просто така???

Горделивият просто не разбира как може нещо да се прави просто така…

Депресията е неизменен спътник на горделивостта. Високомерието поражда и още един опасен враг – завистта.

Горделивостта обрича човека на самота – от една страна той се нуждае от обществото на другите, за да поддържа чувството за собствена значимост, но от друга се дърпа и бои от близки отношения, защото всяка близост предполага искрено общуване и разкриване на душата. Горделивостта не може да допусне никого наблизо, защото има опасност покривалата и маските да бъдат смъкнати, а зад тях е това, което предизвиква собственото отвращение и неприемане. Как можеш да покажеш на другите това, от което самият ти се срамуваш?

Как да победим у себе си врага, наречен Горделивост?

Отначало е необходимо да го открием у себе си, да признаем съществуването му.

После – да  разберем, че това е част от нас, че това е само враг, с който е необходимо да се борим.

Трябва да знаем, че ако открито се опитаме да премахнем нещо, от това врагът става по-силен, хранейки се с енергията, която хабим за борбата с него.

За да победим врага, отначало трябва да му се поддадем.

Освен това, поддавайки се на горделивостта, да признаем, че тя съществува и да приемем наличието на този порок у себе си.

Да приемем изцяло поведението си и всички свои мисли, да им позволим да съществуват.

Приемайки своето поведение, своите слабости и недостатъци, получаваме възможността да приемем тези прояви и в другите хора.

И накрая – необходимо е да се научим да говорим направо, без заобикалки и намеци за своите желания, чувства и потребности, да не се срамуваме от себе си и истинските си чувства.

При контакт с другите да се откажем от навика да се сравняваме с тях, да позволим на себе си да сме такива, каквито сме всъщност.

Да не търсим недостатъци и слаби страни у хората, да се научим да приемаме човека изцяло, във всичките му проявления.

Да не бързаме да създаваме взаимоотношения, в които сме лишени от собствената си свобода, да не се товарим със задължения, които после ще ни задушават и тежат.

Да не ограничаваме свободата на другите, да признаваме желанията им, да позволяваме на хората да правят това, което позволяваме и на себе си.

В случай на неуспех да не потъваме в самообвинения, самобичуване и самокритика. Да избягваме да правим неща, от които после ще се срамуваме и за които ще се обвиняваме, а ако ги направим, да не се самонаказваме. Да сме снизходителни към себе си и към другите.

Има още едно универсално средство срещу всички врагове – дисциплината, а ако става въпрос за вътрешните врагове – самодисциплината.

Ако решите да правите нещо, то се постарайте, независимо от условията, да го направите – така вашето срамежливо, плахо и неуверено вътрешно дете ще започне да расте. Ще се появяват все повече поводи за самоуважение и гордост от себе си.

А гордостта от себе си и горделивостта са съвсем различни неща.

Гордостта е, когато се гордеете със своите реални постижения и качества пред самия себе си. А горделивостта е когато се сравнявате и възвеличавате за сметка на другите и на техен фон.

Учете се да приемате хората безусловно.

Намалете очакванията си от живота и се учете да се радвате на това, което съществува.

Учете се да получавате удоволствие от живота всяка минута.

Учете се да получавате удоволствие от общуването с хората, да опознавате света на техните чувства и живота им. Искрено проявявайте интерес към хората, учете се на състрадание, съпреживяване и съчувствие.

Разкривайте душата и сърцето си.

Не се срамувайте от недостатъците си, от ранимостта и чувствителността си, не се опитвайте старателно да ги криете от другите.

Важно е да разбирате, че този враг е достатъчно силен и хитър и щом усети, че сте започнали борба с него, той ще стане още по-хитър и изврътлив, ще предприема различни стъпки, за да ви спре. Неговата задача е да не стигнете до своето могъщество, до своята сила, която надвива всички врагове накуп.

Много често е прекалено трудно сами да победите тези врагове. Тогава е необходим помощник, който да ви помогне да се справите с тях, но Горделивостта е най-опасна, защото не позволява на другите да ви доближат, не позволява да приемете чиято и да било помощ или да си признаете, че се нуждаете от помощ. Много внимавайте с този ваш враг и не му позволявайте да ви победи.

превод от руски:
Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

автор:
Ирина Анатолиевна Гаврилова, психоаналитик и психолог