Човекът ще получи своята мощ и сила, когато си каже: “Основните ми врагове са вътре в мен”.
Някога, много отдавна, на Земята живели само всемогъщи Богове. Те знаели как да постигнат всяка цел и живеели за собствено удоволствие. Но в един момент се появил Човекът и започнал толкова бързо да се развива, че Боговете се разтревожили: ами ако и той стане толкова всемогъщ като тях?
Затова решили да скрият тайната на всемогъществото там, където Човекът никога няма да успее да я намери: носили я високо в планината, пускали я на дъното на морето. Но Човекът бил любопитен, настойчив и се учел бързо. Още повече се разтревожили Боговете, разбирайки, че Човекът е способен да намери и постигне всичко, което поиска.
Тогава най-малкият Бог предложил да скрият тайната на всемогъществото на такова място, на което Човекът никога няма да тръгне да я търси – вътре в самия Човек.
И бил прав – оттогава мнозина търсят тази тайна и не могат да я намерят, макар да е нужно единствено да погледнат вътре в себе си.
Но и това се оказало недостатъчно, Човекът след време разбрал, че това най-ценно, към което се стреми и което търси отвън, се намира отвътре и започнал да се занимава с духовни практики и медитации. Тогава Боговете истински се уплашили, че Човекът ще открие тайната на щастието.
И тогава повикали на помощ враговете и също ги поставили вътре в Човека, за да правят всичко възможно, за да го отклонят от съкровищата вътре. Боговете дълго мислили какви врагове да пратят на Човека, които най-добре биха се справили със задачата и решили, че горделивостта, алчността, завистта, нетърпеливостта, мързелът и инатът ще се справят най-добре.
“Най-големият враг се крие там, където най-малко бихте го търсили.”
Гай Юлий Цезар
Човекът от край време се стреми към щастие и по пътя си винаги се сблъсква с хора, които изглежда, че му пречат. Погрешно приемайки ги за свои врагове, пилеейки силите си за борба с тях, той не подозира, че враговете, с които трябва да се бори, се намират вътре в самия него.
“Воинът на духа няма външни врагове.”
Абу Бакр
Най-опасният от всички врагове е горделивостта или високомерието.
Този враг започва да расте във възрастта между 1 и 3 години, а най-благоприятната почва за него е критиката от страна на родителите. Те също са заразени от тази болест. Мечтаят детето им да успее да направи в живота това, което те не са успели. Родителите бленуват за успешен и открояващ се син или дъщеря, те искат да се гордеят с децата си, искат всички наоколо да се възхищават на децата им и тайно да им завиждат. Иска им се чрез децата да получат някакво превъзходство над другите, щом сами не са успели да го постигнат.
По отношение на децата тези родители винаги имат очаквания, които непременно трябва да се оправдаят. Ако децата не ги оправдаят, те получават информацията, че не са достатъчно добри и много болезнено възприемат факта, че не са успели да зарадват родителите си, че не са успели да станат такива, каквито биха искали да ги видят те.
Децата с всички сили се стараят да постигнат това, за което мечтаят техните мама и татко.
Хората, подвластни на горделивостта винаги сравняват себе си с другите и много болезнено преживяват факта, че друг ги превъзхожда. При общуването с хора, при тях на заден план винаги има оценяване на другия: оценяват външността, материалното положение, постигнатите успехи и много, много други неща. При общуване винаги съзнателно или несъзнателно се опитват да намерят слабите и уязвими места на другите, за да чувстват на техен фон своето превъзходство.
Те се стараят да завързват познанства с успешни хора и много се гордеят в какви среди се движат, тайно усещайки и своята важност, щом такива хора са редом с тях.
Най-силният страх на хората, поразени от горделивост, е да изпитат чувство на срам. Корените на този страх са започнали да растат във възрастта от 1 до 3 години, когато мама постоянно е била разтревожена да не би да изпита срам от детето си.
Тя през цялото време му е правила забележки с повод и без повод, критикувала е поведението му, ако е ставал твърде шумен, почвал да плаче, глезил се е или е проявявал агресивност. Тя постоянно се е срамувала от детето си и в страха си, да не изпита това чувство отново, все го е ръчкала. Срамувала се е, ако детето й е било мръсно и раздърпано, ако се е смеело силно, ако спонтанно е проявявало емоциите си.
Тя твърде често го е сравнявала с другите деца, които й се стрували по-послушни, по-умни, по-спретнати, по-кротки и му е сочела другите за пример. Тези други деца може да са били и родните му братя и сестри, които според майката са били по-добри от него в нещо.
Това дете постоянно се е страхувало да не направи нещо погрешно или да не каже нещо излишно. През цялото време е присъствал страхът да не разстрои мама, да не я разсърди или да предизвика недоволството й, тъй като тя е била недоволна постоянно. Детето е станало толкова наплашено, че единственият начин да оцелее и някак да съответства на майчините очаквания е да забрави за своите желания и потребности и изцяло да се фокусира върху това какво иска мама. Страхът е бил постоянен гостенин и постепенно се е превърнал в домакин. Такива деца обикновено се боят от много неща – тъмнина, хора, животни. Вътрешният страх през цялото време търси обекти, към които да се прикрепи и да се прояви навън.
В такава атмосфера е неизбежно формирането на мнение за себе си като за лош, недостоен, нищожен, безпомощен и слаб. Постоянният, непрестанен контрол води до плахост и срамежливост. За да скрие някак у себе си това “повредено дете” и за да бъде такъв, какъвто мама иска да го види, детето развива противоположните качества – горделивост, високомерие, самолюбие.
Детето много бързо е научило да се сравнява с другите и винаги му трябва потвърждение, че е по-добро от тях. Когато види някой по-добър, той се опитва да превърне чуждото предимство в недостатък или да намери недостатъци, защото да признае, че някой е по-добър, по-способен и по-успешен е непоносимо. Така започват да растат два врага, по-точно враг с една глава, но с две различни лица – горделивост и униженост (повреденост).
Тази двойнственост много ярко се проявява в отношенията – човек ту се чувства недостоен за внимание към себе си и любов, ту започва да се отнася към същия партньор, сякай той е недостоен. Или чувствайки, че партньорът е недостоен, въобще няма да влиза в отношения с него, съзнателно подбирайки си хора, на чийто фон да чувства своето явно превъзходство. Когато е с хора, които са по-добре от него и по-успешни, той се чувства некадърен и неспособен, а с хора, които са по-зле от него, чувства своето невероятно превъзходство.
Възрастните, обладани от тези врагове практически не умеят да чувстват своите желания и потребности или ако ги чувстват, изобщо не умеят да говорят за тях. Вътре в тях има дълбоко чувство на срам от своите чувства и желания. За тях искреното признание и честният, открит разговор са много трудни, само при идеални отношения те могат с голямо усилие да се разкрият.
За тях е много трудно да говорят за своите истински чувства и преживявания, те се старят да скрият от хората своите проблеми. Непоносимо им е да поискат помощ и ако го правят, то не ги напуска чувството, че досаждат или се натрапват на другия, че молбата им е неуместна и маловажна. Трудно молят за помощ, тъй като това може да потвърди превъзходството на другия, а това за тях е непоносимо.
превод от руски: Елена Енева
психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
автор: Ирина Анатолиевна Гаврилова, психоаналитик и психолог
