Господарка на злото

Какво е любовта

„Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. …Истинската противоположност на любовта е страхът.“
Ошо

Напоследък Холивуд приятно ме изненадва с филми, в които има интересни психологически теми. Скоро гледах „Господарка на злото“ и историята на Злодеида и Стефан ме накара да се замисля отново какво е любовта и как тя никога не си отива, само приема други форми.

Няма да преразказвам историята, която обяснява защо Злодеида орисва Спящата красавица да се убоде на вретено и да заспи. Най-добре вижте филма сами. Струва си. Следващите разсъждения са за тези, които вече са го гледали.

Филмът започна с една неясно от какво възникнала любов – двамата не си приличаха по нищо, прекарваха времето си заедно без особени емоции, може би връзката им просто ги спасяваше от самотата. До деня, в който всеки пое по пътя на собствените си амбиции. А амбициите доведоха до злоупотреба с любовта.

Стефан се върна при Злодеида, само колкото да я подмами и да отреже крилата й. Имаше нещо много символично и мрачно във факта, че мъжът може да напредне в живота, като кастрира полета на жената.

Крилата за мен символизират женското творчество и себеизразяване, което въпреки културните клишета, в основата си е диво и непредсказуемо, алогично и емоционално. Явно това творчество и този полет изглеждаха толкова противоположни на рационалното и мъжкото, че се преживяваха като заплаха. Женската сила изглеждаше красива и страшна. Човекът без крила беше поразен от мощта им, не можеше да откъсне поглед от тях и затова ги затвори в стъклена кутия – превърна ги в експонат на прашасал музей.

След такова предателство очаквах, че любовта им ще умре, както и стана. Това, което ме изненада беше, че връзката между двамата се запази и дори стана още по-силна. Дотогава всеки имаше собствен живот и интереси. След кражбата на крилата и двамата станаха напълно обсебени един от друг. Желание за отмъщение, страх от отмъщението – това заемаше цялото им внимание. Злодеида беше мрачна и изпращаше своя слуга да шпионира краля. Стефан седеше като хипнотизиран пред кутията с крилата й, без да се интересува от жена си или от кралството.

Като ги гледах, си мислех, че връзка възниква там, където има разменена емоция. И колкото по-силна е емоцията, толкова по-силна е връзката. Дали ще са си разменили много любов или много болка, интензивността на чувствата действа обвързващо. Силно чувство = силно обвързване. Силното обвързване обаче не винаги е за добро.

16 години двамата прекараха във взиране в посока към другия – Злодеида бдеше над дъщерята на Стефан, а той се взираше в крилата й. Каква загуба на време за себе си и за своите интереси! Тази вкопченост в другия накрая доведе до смъртта на краля. А му трябваше съвсем малко – да види реалността и дъщеря си и да осъзнае, че всичко е наред, че е в безопасност! Култивираният с години страх обаче го беше заслепил напълно. Така и не можа да отклони фокуса си от Злодеида.

Любов, страх, вкопчване и непускане – колко често играем на тази игра. Подвластни на емоцията, закачени чрез нея за другия, забравяме какво е добро за нас и какво всъщност ни прави щастливи. Забравяме за собствения си полет, за собствените си любими места, за това, което мечтаем да постигнем. Насочваме цялата си енергия да наблюдаваме и предвиждаме другия, да отвръщаме на предполагаеми заплахи. Колко често страховете ни от изоставяне, отхвърляне и предателство ни карат първи да изоставяме, отхвърляме или предаваме, преди другият да успее да го направи?

А решението през цялото време си седи кротичко и очаква да го забележим. И то е – да поставим на първо място себе си. Да развиваме качествата, които носим в себе си. Да доставим удоволствие на себе си. Защото отмъщението, колкото и привлекателно да изглежда, в крайна сметка не ни дава нищо.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48