Интернет-зависимост или как ставаме роби на социалните мрежи

интернет-зависимост

Както при всяка друга зависимост, всичко започва безобидно. Фейсбук, Инстаграм, Туитър и останалите социални мрежи ни привличат с възможността да кажем пред широк кръг от хора: “Виж ме!”. Показваме себе си, разглеждаме другите, докато един ден не установим, че през пет минути нервно проверяваме телефона за лайкове и съобщения и не можем да се съсредоточим над работата си. Станали сме зависими от интернет.

Особено засегнати са тийнейджърите. Майката на 17-годишната Петя не знае вече какво да прави. Докато вечерят, дъщеря й не вдига поглед от телефона на коленете си и изглежда като зомбирана. Родителите й се чувстват пренебрегнати и повишават тон. Но Петя не може да се спре, въпреки честите скандали. Синкавата светлина от екран се процежда от стаята й до малките часове на утрото. Майка й се тревожи, че Петя изглежда недоспала и потисната, очите й често са зачервени, яде каквото й попадне пред компютъра, а успехът й в училище се влошава.

Какво става? Нима Петя не забелязва какво й причинява постоянното висене в социалната мрежа? Тя е умно момиче и усеща, че нещо не е наред, но казва, че не може да се спре, а и така правят всичките й съученици. Има чувството, че ще изпусне нещо много важно, ако не е онлайн и че само така приятелите й ще я забелязват. А и  въобще ежедневието е тъпо и не й се занимава с уроци и семейни събирания. Да, гърбът и вратът я понаболяват, но какво от това!

Петя изглежда зависима от социалната мрежа. За нея, а и за мнозина други, от всякакъв пол и възраст, реалният свят се превръща в скучно допълнение към виртуалния. Сякаш в мрежата има нещо важно, което отчаяно търси, но то непрекъснато й се изплъзва. Виждам, че това причинява страдание на цялото семейство.

В дебелия наръчник на Американската психиатрична асоциация, в който са описани всички психични болести (DSM V), все още няма такова заболяване, макар в приложението му да се предлагат критерии за диагностициране на “Разстройство, свързано с интернет игри”.

Но компютърните игри са само част от възможните причини за интернет пристрастяване. Според д-р Кимбърли Янг, изследовател на компютърната зависимост, другите “кукички”, на които се хващаме, са  търсенето на още и още информация; интернет натрапливостите – онлайн залагания и онлайн пазаруване; кибер-сексът – онлайн секс или порнография и накрая – кибер-взаимоотношенията – прекомерното участие в чатове и социални мрежи.

Макар че има разработени тестове за определяне нивото на интернет-зависимост, всеки може да провери доколко присъствието му в социалните мрежи отговаря на критериите за пристрастяване, които обикновено се ползват за диагностициране на зависимост от алкохол и наркотици:

  1. Използва веществото (в случая – мрежите) по начини, които са опасни за него самия или другите. Например – пише съобщения или разглежда стената си във Фейсбук, докато шофира или разкрива лични данни, които застрашават него, близките или имуществото му.
  2. Ползването на социални мрежи предизвиква проблеми във връзките или конфликти с околните. Например –родителите или съпругът/съпругата се сърдят, че човекът често е в мрежата и не им обръща внимание.
  3. Не изпълнява отговорностите си на работа, в училище или в къщи, поради занимания в мрежите – тук влизат ненаписаните домашни и загорените манджи, изоставащите проекти и непогледнатите деца и близки.
  4. Когато спира (ограничи) ползването на социалните мрежи, преживява симптоми на абстиненция – раздразнителност, емоционална нестабилност, неспокойни движения, тревожност, паника, проблеми със съня.
  5. Развива толерантност към мрежите и се нуждае от все по-дълги периоди на употреба, за да получи същия приятен ефект.
  6. Прави опити да намали или изцяло да спре присъствието си в социалните мрежи, но неуспешно.
  7. Има физически или психологични проблеми, свързани с употребата им. Има болки във врата и раменете, сухота в очите; сънят е нарушен от дългото взиране в екрана; чуждият живот, който вижда в мрежите му изглежда много по-добър от неговия собствен и това трайно го потиска или тревожи.
  8. Изоставя други дейности, които някога е обичал и които сега са заменени с употреба на социални мрежи. Например – зарязал е спорта, срещите на живо, хобитата си и прекарва времето си онлайн.
  9. Изпитва силно, неустоимо желание да влезе в социалната мрежа.

За да е зависим от вещества човек, е достатъчно две от горните точки да са важили за него през последната година. Ако две или три точки са изпълнени, пристрастяването се смята за леко, от четири до пет – за умерено и от шест нагоре – за тежко.

А вие къде сте по отношение на социалните мрежи? Колко тежко е положението при вас, при вашето семейство и приятели?

На този етап от разговора Петя изглежда стресната. Явно започва да осъзнава сериозността на ситуацията. Изненадващо, родителите й също започват да си дават сметка за неща, които досега са им се стрували нормални. Майка й споделя, че обича да пуска снимки от семейните почивки, като кара семейството да позира по “интересни начини” и че после й е трудно да спре непрекъснато да проверява колко лайкове е събрала. Това често ровене в телефона е предизвиквало неприятни спречквания със съпруга й. И уж се смее, когато споменаваме загорената вечеря по фейсбукски, но очите й излъчват болка, когато потвърждава, че й се е случвало и че напоследък стои пред компютъра вместо да ходи на любимите си народни танци.

Очевидно социалните мрежи могат да пристрастят хора на всякаква възраст.

Съвсем наскоро бивши ръководни служители на Фейсбук – някогашният президент Шон Паркър и вицепрезидентът по потребителския растеж Чамат Палихапития публично съобщиха, че социалната мрежа е разработена така, че да предизвиква пристрастяване. При Петя и семейството й този ефект е налице. Какво кара хората да се пристрастяват?

Ключовите думи са “лесно и бързо”. Социалните мрежи са като пакетче чипс или вафла – задоволяват важни човешки потребности за съвсем кратко време и едва впоследствие усещаме, че постоянното поглъщане на тази “храна” е нездравословно.

Изкушаващо е да получим  това, което е жизненонеобходимо за душата ни с моментално и с минимални усилия и. Но после оставаме с неприятния вкус на илюзията и празнотата.

Ние сме групови същества. В психиката ни е заложено да поддържаме връзки с околните, защото отпадането от племето в древни времена е означавало сигурна смърт. Затова не са изненадващи съвременните открития, че за хората е особено ценно да могат да съобщят чувствата, мислите и преживяванията си пред колкото се може по-голяма публика. Колкото повече хора са  от “моето племе”, слушат ме и приемат това, което казвам, толкова по-сигурно ще оцелея! Значи съм част от групата и няма да ме изоставят. И ето, лесно и бързо задоволяваме онлайн нуждите си от принадлежност и утвърждаване.

Затова трупаме стотици приятели в социалните мрежи и публикуваме постове, чийто смисъл се свежда до “Виж, виж, виж, обърни ми внимание, одобри ме!”.

Как мислите, защо във Фейсбук има само бутон “харесвам”?

В реалния живот обществото и близките ни постоянно влияят на поведението ни по два начина – като казват кои наши действия одобряват и кои – не. Първото ни радва, второто е като удар през пръстите. А в интернет има основно одобрение. Одобрение от десетки хора за минути! Така оставаме с фалшивото чувство, че сме харесвани, макар дълбоко в себе си да знаем, че онлайн-приятелите ни виждат само от тази страна, която съзнателно сме избрали да покажем. Те не ни виждат болни, уморени, мързеливи, неугледни, в мръсна къща, с несвършена работа. Не ни виждат скапани, но реални. А и Фейсбук услужливо нарича всички познати, независимо дали са близки или бегли с неустоимата дума приятели.

Нищо чудно, че тийнейджъри като Петя, която копнее да намери своето място сред връстниците си, избират лесния и бърз, но нетраен начин за приятелство.

Социалните мрежи задоволяват и нуждата от вълнуващи нови стимули. Изследванията показват, че търсенето на информация и ровенето в профила на познати задействат в мозъка същите механизми, като свързаните с преследването на плячка. Това носи прилив на удоволствие и ни пристрастява.

Но когато има изобилие от нова и нова информация, стойността й бързо спада и търсим  още, и още, и още – нещо, което да задържи вниманието ни или нещо, с което да задържим чуждото внимание.  И ставаме зависими.

Оказва се, че дори най-интимната потребност – сексуалната – намира лесен начин за задоволяване в мрежата. При това без човекът да се смущава, изчервява, да се чуди какво да каже и как да постъпи, без да усеща своята уязвимост. Намирането на сексуален партньор в реалността изисква умения и смелост. И има последици. Онлайн-сексът е много по-опростен. Той помага да забравим, колко усилия изисква намирането и задържането на партньори в реалността. Дава физическо облекчение, но не и емоционално и затова гоненето на изплъзващото се пълно удоволствие продължава.

Какво да направите, ако подозирате, че сте станали роби на социалните мрежи и сте пристрастени към интернет?

  • Отделете определено време през деня, в което да сърфирате – така задоволявате нуждата си от онлайн-общуване, но в подходящ момент – например, след като сте свършили всичко важно.
  • Решете предварително колко време ще прекарате онлайн. Може да навиете аларма, която да прекъсне интернет-транса ви, а ако това не е достатъчно, може да помолите някой близък да ви повика, когато времето изтече. И когато станете от компютъра, непременно се раздвижете по приятен начин – разходете се из апартамента, протегнете се, погледнете надалеч през прозореца.
  • Прекратете напълно храненето пред компютъра, телефона или таблета! Удоволствието от храната прави престоя в интернет още по-приятен и подсилва зависимостта.
  • Дайте си сметка какъв глад в себе си засищате онлайн и потърсете начини да задоволите тази потребност в реалността.

Ако опитвате да се измъкнете от мрежата, но тя ви държи здраво, ако искате да намирате удовлетворение в реалността, но не знаете как, работата с психолог ще ви даде нужната подкрепа и помощ да развиете необходимите умения.

Пътят към прекратяването на зависимостта не е бърз и лесен като хлътването в онлайн мрежа. По-скоро прилича на упоритото покоряване на връх. По пътя човек научава много нови неща, които го карат истински да се гордее със себе си, реално да преценява хората, да дава и да усеща подкрепата на близките си. Научава какво е истински ценно и важно за него и за какво си струва да полага усилия. А какво е усещането накрая, е познато на всеки, който е изкачвал върхове.

Петя и семейството й поеха по този път. А коя е първата стъпка, която вие ще направите днес?

И ако ви е трудно да се справите сами, не се колебайте и се обадете за помощ.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48