Не искам детето ми да е жертва в училище

Насилие в училище

Много родители се вълнуват от това, как децата им да се защитят от проявите на насилие в училище или в детската градина, без да се държат агресивно.

Какво да направят, когато детето  за пореден път се оплаче, че е станало жертва на нечие лошо настроение, но поради миролюбивите си ценности не е отреагирало?

Като отговор на този въпрос искам да ви разкажа една история от моя професионален опит:

Дара* е нежна, свита и кротка, от тези, за които казват, че “на мравката път прави”. Идва при мен с оплакването, че съучениците й често я тормозят. В такива случаи тя спира да говори със съответното дете и се отдръпва. Най-много да се оплаче на учителката.

От казаното разбирам, че Дара не умее

да се справя с агресията и да обозначава и защитава своите психологични граници.

Тя винаги отстъпва. Затова й се налага да прекратява контакта с нови и нови деца, които са я засегнали, което намалява кръга й на общуване. Дара трябва да се научи да усеща кое й е неприятно и ясно да го заявява пред другия. Как да й помогна?

Опитваме да стигнем до проблема чрез игра.

Дара предлага да играем на ресторант и за себе си избира ролята на готвача. Подрежда тенджерките, чиниите, продуктите и е готова да посрещне клиентите.

Ролята на клиентите играя аз. И да знаете, много странни персонажи идват в този ресторант!

Пръв идва едър плюшен тигър, който на всяка втора дума ръмжи. Но говори любезно, изчаква търпеливо да получи кафето си и накрая благодари.

Вторият клиент също е любезен, но третият е нещо друго. Не напразно името му е Трънчо. Трънчо е груб, не се съобразява с Дара, изисква, бърза, грабва храната си и почва да яде, без да благодари.

Докато обслужва Трънчо, на лицето на Дара има объркана усмивка, сякаш сама не знае какво става и какво да направи. Отнася се към него точно толкова любезно, колкото  към другите клиенти.

Последният клиент за деня също е едър и груб, едно ядосано плюшено Пиле. Той дори си позволява да бута Дара, да й крещи да побърза, а тя отново се усмихва объркано и стои.

Питам я харесва ли й така. Не й харесва. Какво ти се иска да му кажеш? “Не е хубаво да буташ хората.”

Казва го, но това не прави впечатление на грубияна, той продължава да я натиска. Накрая с общи усилия стигаме до думите, казани в първо лице: “Не може да ме  буташ! Ако ме буташ, няма да ти дам храна!” и до движението – Дара избутва ядосаното Пиле назад.

Лошият клиент изведнъж омеква, измърморва нещо под нос и застава на мястото си. След малко получава храната си. Дара изглежда доволна и спокойна. Време е ресторантът да затваря.

Питам я кой клиент й е харесал най-много. Това е тигърът. Макар че издава ръмжащи звуци, той е бил любезен и е благодарил. Питам я кого ще обслужва пак – двамата мили клиенти, разбира се, и – неочаквано – ядосаното червено Пиле.

А Трънчо? Него не иска да го вижда повече.

Разказвам цялата история, защото според мен е чудесна илюстрация какво се случва, когато не защитим границите си. А неумението да ги защитаваме може да ни превърне в жертви на насилие в училище.

Първият лош клиент, Трънчо, не получи никакъв отпор от Дара и отношението й към него се превърна в тотално отхвърляне – тя се чувства толкова наранена от него и безсилна да се защити, че не иска повече да го види. Тя не допуска, че той може да се съобрази с нея и да се държи по-добре, ако чуе и разбере, че е прекалил.

По същия начин тези, пред които не очертаваме границите си, се превръщат за нас в символ на тоталното зло – това са хората, които са ни прегазили и ние нищо не сме могли да направим. Повече не искаме да имаме нищо общо с тях.

Вторият лош клиент всъщност се държа по-зле от Трънчо, но усещането на Дара е, че може да се справи с него, защото му даде отпор. Въпреки конфликта, тя има желание да продължи контакта с него! Той получи ясна инструкция какво да направи, ако иска да получи това, за което е дошъл при нея.

Въпреки привидната липса на конфликт в едната ситуация, отношенията претърпяха пълен крах.

Във втората ситуация, въпреки конфликта, отношенията продължават, а участниците научиха нещо повече един за друг – че на Дара не й е приятно да я бутат и да й крещят и че за ядосаното Пиле е важно да получи храната си. А това опознаване стъпка по стъпка е в основата на всяко по-дълготрайно близко отношение – приятелства, колегиални отношения, любовни връзки.

Разбира се, има грубияни, които не желаят да признаят чуждите граници, дори когато ясно са им били посочени. Тогава е съвсем уместно човек да се отдръпне от тях. Но има и хора, които не успяват да се поставят на мястото на другия и да разберат кога са прекалили. Знак на вяра в тяхната добра същност е да им покажем, че това, което правят, не ни харесва и да им дадем шанс да се променят.

А когато се научим уверено да показваме и защитаваме границите си, по естествен път ще започнем да се държим миролюбиво с околните. Вече няма да се чувстваме като беззащитни жертви, няма да виждаме другите като агресори и топлите ни чувства към тях ще са много повече.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
*Името на детето е променено

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48