Как да говорим с децата за смъртта на брат или сестра

Как да говорим с децата за смъртта

Искаме да защитим децата си от мъката в живота, но не можем. Когато смъртта посети дома ни, живите ни деца също са засегнати и трябва да помислим как реагират, как можем да им помогнем и как да им позволим те да ни помогнат.

Преди да поговорим за различните начини, по които децата възприемат смъртта, трябва да помним следното, докато общуваме с тях.

Децата трябва да могат да реагират на смъртта по своя собствен начин.

Загубата, която те изпитват, е различна от нашата. Ние сме загубили дете – надеждата ни за бъдещето, частта от нас, която трябва да остане, след като нас ни няма.

Те са загубили брат или сестра, с които са имали съвсем различна връзка.

По-големият брат може да е този, който изисква от тях, който получава всички привилегии, който ги защитава от другите деца в училище, който ги прикрива пред мама и татко, или който им се подиграва и им се кара.

По-малката сестра или брат може да са тези, заради които трябва да стоиш в къщи и да ги гледаш, когато би предпочел да си навън с приятелите. Тя/той е хлапето, което винаги те излага, когато искаш да се правиш на голям, този, с когото трябва да си делиш нещата, този, когото можеш да командваш или да учиш на нови неща.

Затова децата реагират на своята загуба, не на нашата. Те може да показват скръбта си не по начина, по който ние бихме искали или да тъгуват с различна интензивност. Тяхната скръб се движи по различен график от нашата и децата може да прекарат по-кратко или по-дълго време скърбейки дълбоко.

Те може да достигнат до различни отговори за смисъла на смъртта, до различни религиозни представи от нашите.

Когато сме потиснати, а детето ни се държи, сякаш нищо не се е случило, няма да му помогнем, ако го накараме да се чувства виновно, щом не чувства същото като нас в момента. Ако искаме да говорим, но то не иска или не може да понесе такъв разговор в момента, трябва да се съобразим с него.

Как да говорим с децата за смъртта

Не трябва да изключваме детето от тъгуването ни.

Когато ни е много мъчно, често искаме да се скрием вътре в себе си, но ако децата ни са малки, продължават да изискват нашето внимание. Ние може да сме разтърсвани от плач и погълнати от чувство, че вселената се разпада, а детето ни да иска да му дадем водичка или да поиграем. Затова често реакцията ни към него не е адекватна. Изглежда сякаш сме ядосани без причина или че не сме с него, когато има нужда от нас, затова то се чувства отчуждено от нас.

Ние може да споделим скръбта си с детето си и да му обясним, че нашата мъка, а не то е причината да реагираме по този начин. Децата разбират, ако им обясним, но особено ако са под 10-годишна възраст, не може да очакваме да разбират подбудите за поведението ни, както би ги разбрал възрастен човек.

Ако споделим с детето как се чувстваме и какво мислим, ние му показваме дълбината на мъката и някои начини тази мъка да бъде понесена.

Има няколко концепции, които ни помагат да разберем как тъгуват децата. Все пак, няма универсални идеи или поведение, защото всяко дете е на различна възраст.

Искам да изясня два въпроса – детското разбиране за смъртта и емоционалната им реакция към смъртта.

1. Детското разбиране за смъртта

Над 2-годишна възраст децата могат да разберат идеята за смъртта, ако им се обясни по подходящ начин. Но малките деца често се объркват ако им говорим по „заобиколен“ начин.

Ако батерията на телефона е „умряла“, а зрителите на стадиона крещят „Убийте съдията!“, но пък човекът си е „отишъл“ или сме го „загубили“, нека не се учудваме, че децата не разбират за какво говорим.

Децата до 7-годишна възраст изглежда, че не приемат смъртта твърде сериозно, защото не разбират че това е истинска промяна и е необратима. Затова за тях мъртвите са на небето или под земята, но те ядат, спят и играят точно както щяха да правят, ако бяха живи.

Моя приятелка помагаше за организирането на рождения ден на 4-годишно момиченце, няколко седмици след смъртта на майка му. То казало съвсем практично – „Ама мама няма да може да дойде, защото умря.“

Децата над 7-годишна възраст споделят нашето разбиране за смъртта и могат да разберат всяко обяснение, което им дадем.

2. Емоционалната реакция на децата към смъртта

За по-малките от 7 години (това е относителна цифра, всяко дете е различно) смъртта повдига проблема за раздялата и за страха от раздяла, особено с майката или гледачката. Този страх от раздяла, особено след смъртта на братче/сестриче може да бъде изразена чрез вкопчване в родителите или регресия към поведение, подходящо за по-ранна възраст, когато майката е била по-ангажирана с ежедневните дейности като ядене, ходене до тоалетна, обличане.

Смъртта може да предизвика отдръпване и желание да не се нуждае от родителите. На тази възраст децата смятат, че светът се движи заради тях. Слънцето изгрява и залязва, за да са будни и да спят. Смятат също, че думите имат магическа сила, затова наречи някого с обидна дума, или го прокълни, или му пожелай да умре и то ще се сбъдне. Ако детето е пожелавало братчето/сестричето да умре (а кой от нас не го е правил) и то наистина умре, детето се чувства причинител на смъртта.

От 7 до 12 години (ориентировъчно) смъртта предизвиква агресия у децата.

Смъртта е описвана като нещо, което идва да те вземе. В нашата култура има много такива герои: Дарт Вейдър, Скелетът с косата и пр. Смъртта  лесно се свързва с агресивните сили, които детето на тази вързаст се опитва да контролира вътре в себе си, по начин, приемлив за обществото. Ако смъртта дойде и вземе брат ми/сестра ми, тя може да дойде и да вземе и мен. Който е чел „Том Сойер“ знае, че най-добрият начин да се предпазиш от силната и нападателна смърт е да казваш магически думички и да извършваш ритуали, като слагаш специални предмети на специални места. Може да сварите някой път детето си, докато извършва такъв ритуал.

Децата над 12-13 годишна възраст реагират на смъртта като възрастни. Въпросите, които смъртта повдига особено силно у тийнейджърите са философски или религиозни. Те започват да си задават сериозни въпроси за справедливостта на Господ и за смисъла на живота.

Някои отговори на тези въпроси, може да произтекат от младежката музика и литература и са вид нихилизъм, вяра, че животът няма смисъл, затова всеки трябва да се наслаждава на удоволствията в момента. Други тийнейджъри може да се ангажират сериозно с религиозна или политическа дейност, под влиянието на смъртта. Често тийнеджърите изразяват трудно емоциите си, свързани със загубата. Може би защото се чувстват изключително изплашени, затова просто „изключват“ емоциите си и се правят, че не ги изпитват. Може да се дължи и на факта, че на тази възраст човек постоянно изпитва нови и силни емоции отвътре, но не може да ги опише и затова под спокойната външност често се крие вътрешен хаос.

Някои автори пишат за възникването на продължителни психологични проблеми у деца, които не са преодолели адекватно скръбта си. Важно е да помним, когато чуем нещо такова, че повечето деца са здрави и ако им се дава информация и се говори с тях, те се справят добре. Но ако наблюдаваме сериозни промени в поведението на детето в рамките на 18 месеца от значима за него смърт, може би то има сериозни проблеми, породени от нея.

Сериозните проблеми са промяна в навиците за спане, ядене, приятелите, влошен успех в училище или говорене за самоубийство. Обикновено това не са проблеми само на детето, затова е добре цялото семейство да посети професионален психолог.

Но ако дадем на децата си свободата да реагират по собствения си начин на смъртта на братчето/сестричето им и ако споделяме нашата мъка с тях, то ще сме им от помощ, както и те на нас.

автор: д-р Денис Клас
http://www.bereavedparentsusa.org/

превод от английски: Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48