Колко деца имате?

Синът ми почина

Скоро след като синът ми почина, разбрах че този въпрос ще е мъчителен за мен. Всеки път, когато някой ме попиташе за броя на децата ми, трябваше да се преборя със себе си, за да отговоря. Скоро реших, че няма да позволя това да се превърне в проблем. Обмислих вариантите за отговор и избрах този, който отговаряше на моите нужди в началото. Имах жива дъщеря, но знаех, че ако кажа „едно“, все едно отричам съществуването на сина ми, а това не ми харесваше.

В началото, когато все още имах нужда да казвам на хората, че синът ми е починал, разказвах подробно за катастрофата, всеки път, когато ме питаха за броя на децата ми. Времето минаваше и аз бях разказвала историята достатъчно пъти, затова вече нямах нужда да влизам в детайли. Моите нужди се бяха променили и аз премислих отговора си.

Сега, когато ме попитат колко деца имам, отговарям „Имах две деца“. А дали ще продължа с обясненията зависи от това, дали човекът, който ме пита, ще бъде част от живота ми за по-дълго време. Ако ще бъде,  той трябва да знае за сина ми и аз му казвам. Иначе постоянно ще се въртим около факта. По-добре да си кажа открито, за да не пречи на по-нататъшните ни отношения.

От друга страна, ако ме пита случаен човек, няма нужда да казвам нищо повече от „Имах две деца“. Рядко някой усеща, че съм казала „имах“ вместо „имам“ и продължава да разпитва. Ако го направи, или ако ме пита за възрастта на децата, аз казвам първо, че синът ми е починал при катастрофа. След това му казвам за дъщеря ми, която е жива и е добре. Това му дава право на избор. Той или може да почете смъртта на сина ми и да пита за него, или да пита само за дъщеря ми. На мен ми е добре и в двата случая. Ако той се чувства объркан, това е негов проблем. Но за да ви покажа колко различни сме в скръбта си, само ще спомена, че съпругът ми предпочита да казва „Имаме едно дете“. Това е вярното за него и това казва.

Вие решавате кое е правилното за вас – и след това го казвате. По този начин отнемате на този важен въпрос силата да ви разстрои. Не му позволявайте да бъде проблем.

автор: Мари Клекли, САЩ

превод от английски: Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *