Моята любов към… себе си

Любов към себе си

 

„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.“ 

Чарли Чаплин

Моята любов към себе си започна сравнително скоро. Дори не знаех, че съм забравила да се обичам, но усещането, че не ми е добре, ме караше да търся отговор и любов от другите. И не се получаваше.

Зарових се в книгите, говорех за това. Приятели и учители ми казаха: „Няма как да дадеш любов, ако първо не си дала на себе си.“ „Любовта е споделяне на излишъка, който имаш, а не хленчене на просяк, който няма нищо.“ И други мъдри неща ми говориха, но смисълът беше един и същ: за да можеш да раздаваш нещо, първо трябва да си го натрупал.

Добре, съгласих се аз, прави сте. Започвам да обичам себе си! Обаче, как, за бога, човек се обича? Какво да правя? И от книги, статии и хора заваляха отговори:

  • грижи се за тялото си с нежност и внимание
  • обръщай внимание на чувствата си и ги признавай пред себе си
  • доставяй си удоволствие и излизай от ситуациите, които ти носят болка
  • уважавай себе си и нуждите си и им давай приоритет
  • бъди отговорна пред себе си и не позволявай някой да прави с теб нещо, което не би допуснала да прави с твой любим човек
  • наслаждавай се на собствената си компания, когато си сама
  • уважавай своите граници
  • изричай своите истини
  • отнасяй се със себе си със състрадание и разбиране
  • сама си давай похвали, когато си направила нещо добре
  • проявявай търпение със себе си, когато нещата изискват повече време от планираното.

Оказа се, че да обичам себе си значи да се грижа да ми е добре, комфортно и удобно. Да уважавам нуждите, мечтите и желанията си и да не ги поставям на второ място след тези на другите. Сама да си давам внимание, похвала и нежност – все неща, които един добър родител редовно прави за детето си.

Как се получи моята любов към себе си на практика:

Започнах да си купувам и приготвям храна каквато на мен ми се яде, а не каквато знам, че харесват близките ми. Не обичам алкохол и без чувство на вина започнах да отказвам, когато ми го предлагат. Когато ми се доспи, вече лягам и спя, без да се мъча да свърша поне още нещо. Когато ми е студено, отивам и се обличам, вместо да зъзна; когато ми е топло, правя нещо, за да ми стане пак комфортно. Грижа се домът и офисът ми да са красиви, пълни с цветя и дребни предмети, така че да ми е уютно. Купих си нова работна тетрадка – старата беше заляна с чай и набръчкана. Сигурно не изглежда като голямо постижение, но също е крачка към моя комфорт и проява на самоуважение.

Започнах да обръщам внимание на чувствата си и да ги изразявам все по-често. Усетих какво е да живееш в собствената си истина. Изпитах удоволствието да споделям емоциите и разбиранията си за нещата, като пиша стихове или текстове като този. Оказа се, че от това умората ми значително намалява и съм по-щастлива.

Гледам да не се захващам с неща, които не са моя работа и които съм вършила, „за да покажа на другите как се прави това“. Все още залитам, обаче се наблюдавам какви ги върша и за кого. Уважавам себе си, затова по-често казвам „Не“, вместо да се раздавам.

Започнах да отделям време и мисли за собствените ми желания и мечти. Ами че аз бях забравила, че имам мечти! Бях забравила, че от мен зависи да правя нещо, за да ги постигна! Вече не разсъждавам толкова много как да зарадвам някого или как да му помогна да си постигне целите. Защо ми е? Имам си свои!

Все по-често си доставям удоволствие по най-различни начини, като при това съзнавам какво точно си давам в момента – давам си спокойствие, давам си време сама със себе си, давам си малки женски глезотии като дрехи, бижута и козметика без никакви угризения. Моята любима заслужава всичко това! Давам си мързеливи моменти, спорт, секс, срещи с приятелки, масаж, топли вани, рози, слънце и музика – всичко, което ме прави щастлива. И това ми се отплаща с огромен импулс да творя. Удоволствието, която получавам, иска да намери път навън и да стигне до другите!

Най-трудно като че ли ми беше с похвалите – да започна сама да си казвам колко добре съм свършила нещо. Старая се да не изброявам какво още съм можела да направя. Оглеждам постигнатото като завършен продукт, а не като нещо недовършено, с куп пропуснати възможности. Оказа се, че когато сама оценя резултата, който съм постигнала, после по-спокойно приемам похвалите или критиките на другите. Вече имам своя, вътрешна мярка, която не ми позволява да излитам в екстаз, а после да се сривам.

И накрая – разбрах, че всяко нещо си изисква времето. И че няма как предварително да знам колко ще е то. Умът ми прави някаква преценка, но реалността често го опровергава. Не мога да накарам едно дърво да порасне по-бързо от естествения му ритъм. Затова се опитвам да си давам време за порастване, без да се съдя и критикувам. Нека всичко стане със своето темпо. Важното е, че знам каква ми е посоката и се наслаждавам на пътуването.

Прочетох написаното дотук и си дадох сметка, че звучи като вече постигнато. Всъщност, това са нещата, които се стремя да правя всеки ден. И чиито резултати вече усещам. Колкото повече любов към себе си проявявам, толкова повече усещам какво всъщност искам. Колкото повече се уважавам, толкова повече мога да уважа и нуждите на другите – знам какво е да ми е добре и искам и на тях да им е добре. Колкото повече опознавам какво ме прави радостна, толкова по-лесно си позволявам нещата, които ми доставят удоволствие. А когато успея да кажа „Обичам се!“ ще мога да кажа и „Обичам те!“ и то ще е истина.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48