Не знам какво искам

Не знам какво искам

„Какво ти се прави?“
„Не знам.“
„Какво искаш?“
„Нямам представа.“

Сигурно познавате хора, които отговарят така.

Как е възможно да не знаят какво искат?

Изтриването на собствените желания започва, когато родителите непрекъснато натрапват волята си на 5-, 15-, а понякога и на 45-годишните си деца. Например хич не се интересуват какво иска детето – баничка или филия и дали въобще е гладно? Вероятно не питат тийнейджъра за каква професия мечтае или смятат, че няма право сам да избира приятелите си…

Има родители, които „знаят най-добре“. И изискват детето да ги слуша, за да е щастливо. Спестяват му опознаването на себе си и света, на това кое му е приятно и кое – не, което става само с личен опит и неизбежно включва грешки. Опитват се да  спестят болка на детето. А и така им е по-лесно и могат да се гордеят какво добро и възпитано дете имат.

Обаче нещата не се получават. Когато трябва да избира, когато е важно да усети какво иска и какво е най-добро за него, порасналият човек не намира в себе си никакъв ориентир. Отвътре е празно.

Някои родители с гордост ми казват, че детето им няма претенции. Че се съгласява  и прави това, което те изберат, без да гъкне. Тогава имам чувството, че говорим за робот, а не за човек и ми става тъжно. Защото точно желанията и нежеланията ни определят кои сме ние и ни отделят от общата маса от хора.

Децата с прекалено организиран живот също нямат време да осъзнаят желанията си. Толкова са заети да действат и да тичат от едно занятие на друго, че не могат да усетят дали това, което правят, им харесва. А по-късно вече не могат да различат кои са собствените им желания и кои са желанията на мама, тати, баба и дали им е нужно това, което смятат, че искат.

Желанията изчезват и в друга обстановка – когато семейството живее съгласно „ТРЯБВА, ДЛЪЖЕН СИ, САМО ТАКА Е ПРАВИЛНО“ и „За да не ни е срам от хората“. ИСКАМ остава на заден план. Желанията са досадни бурени, които пречат на правилните посеви в градината на дълга.

Често това, което ни внушават като правилно и задължително е било такова, когато родителите ни са били млади и е синтез на техния опит. А понякога дори не на техния, а на родителите им, бабите и дядовците, опит, който вече не е актуален. Но децата са длъжни да спазват наследените препоръки без дори да се замислят и огледат – а не е ли по-добре иначе?

Как да започнем да разбираме какво искаме? Колкото и да сме пораснали, можем отново да се научим. За това е нужно да си позволим отново да минем през процеса, през който преминават децата – да опитваме и да понасяме последиците.

Ако сте от жените, които трудно избират, сигурно следната ситуация ви е позната – пробвате някоя рокля, питате приятелки, мъжа си, майка си дали да я вземете и се колебаете до последно. Понякога в къщи установявате, че не ви харесва и я връщате обратно.

Ако искате да се научите да осъзнавате желанията си, ви предлагам следната не съвсем проста задача – следващия път не питайте никого, вземете решението сами. Искате ли тази рокля? Харесва ли ви? Вземете я. Изхвърлете касовия бон, махнете етикетите и я носете, както и да ви стои. Направили сте избор, усетете какво ви е донесъл. Така сте решили сами!

В ресторанта – щом изберете нещо от менюто, изяжте го. Придържайте се към решенията си, не слушайте съветниците, дори и да сгрешите. Какво толкова? Послушайте себе си, послушайте емоциите си. Спрете да питате другите какво мислят за външния ви вид, за способностите ви, за изборите ви. Уверените в себе си хора решително избират това, което им харесва, каквото и да мислят за това околните.

Да, трудно е. Да, това е навик, който изисква време и усилия, докато се създаде. Но щом се научите да слушате себе си за изборите с малки последствия, ще ви е по-лесно да взимате решения за по-важните неща в живота – образованието, работата, връзките. Защото вече ще сте се научили да чувате себе си – онова малко човече отвътре, което иска простички неща, които обаче са ни важни и ни дават радост и удовлетворение.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

 

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48