Дилемата на една баба по празниците

Загуба на дете

Една трудна част от това да бъдеш скърбяща баба по празниците е фактът, че от нас се очаква да сме на една вълна с децата си. С тези, чиито семейства са здрави и щастливи, трябва да споделяме радостта на празника. Скърбящото ни дете обаче очаква да проявим разбиране, съчувствие и най-вече да сме наясно с особената мъка, която празниците му носят. Ние сме разпънати по средата между децата си, едно щастливо семейство от едната страна и едно тъжно, от другата. А освен това, трябва да се справим и с нашата собствена болка.

Трудно е да действаш правилно в такава невъзможна ситуация и от нас често се очаква да правим невъзможното, макар да мисля, че не можем, и дори няма смисъл да опитваме. Понеже аз самата съм преживяла загуба на дете и съм почувствала тази дълбока мъка, знам, че втората Коледа на дъщеря ми без нейната Емили ще е трудна, може би дори по-трудна от първата. На нея ще й е особено трудно и защото тази година големият ми син и неговото пълно семейство ще дойдат на гости. Той има три дечица, а най-голямото е на възрастта, на която Емили щеше да бъде. Да види децата му и особено най-големия ще припомни болезнено на дъщеря ми, че Емили няма физически да бъде част от нашия празник.

Седмици мъчително размишлявах как да се държа в тази ситуация. Дали да реагирам на празниците по начин, който ще направи сина ми щастлив или да подкрепям дъщеря си? Със сигурност, ще има отделни моменти, в които ще мога да бъда щастлива, че синът ми и семейството му са тук, защото не го виждам често, но ще има и моменти, в които ще съм изцяло на разположение на скърбящата ми дъщеря. Но това няма да е възможно през цялото време, особено вечерта на Коледа.

Накрая реших ,че колкото и да е трудно, трябва да избирам между двамата тази година и избрах да подкрепя дъщеря си. Може да не звучи честно, но така ли е? Когато децата ни бяха малки, имаше моменти, в които единият беше болен и се нуждаеше от специално внимание. Тогава го получаваше за сметка на известно пренебрегване на другия. Това не означаваше, че обичаме повече болното си дете. Просто означаваше, че по това време то се нуждае повече от нас, отколкото другото. Нашето скърбящо дете изпитва най-голямата болка, която някога ще изпита в живота си, значи се нуждае от нас повече.

За съжаление, синът ни, чието семейство е пълно, може да се подразни от вниманието ни към скърбящата ни дъщеря, преживяла загуба на дете и да се чувства пренебрегнат или дори наранен, за което съжалявам, но той не може да усети постоянната болка и мъка, която изпитва дъщеря ни от година и повече. Не може да бъдем прекалено загрижени дали няма да се почувства пренебрегнат или засегнат за няколко дни.

За да се чувстваме по-добре всички, може да променим част от празничните традиции тази година. Може да направим шведска маса, вместо да сядаме всички около нея. В нашия случай дъщеря ми загуби единственото си дете. Аз я помолих да дойде по-късно, след като тримата малчугани на сина ми са си отворили подаръците, за да не й се налага да гледа радостта в очите им, която никога вече няма да види в очите на Емили.

Дори като родители на възрастни и женени деца, ние никога не спираме да ги учим. Трябва да използваме тази възможност да научим децата ни, които не са преживели загуба, да проявят състрадание и загриженост за другите. Това може да бъде и специален урок от нас за внуците ни.

Може да се възползваме от помощта на децата ни, които не са преживели загуба, за да помогнат на скърбящото ни дете да преживее празниците с по-малко болка. Трябва да им напомним, че макар за тях е неудобно да споменават или говорят за починалото дете, колко по-тежко е на родителите му. Може да предложим няколко специални начина да си спомним за детето на нашия семеен празник.

Всеки може да каже няколко думи колко им липсва Емили или да сподели нещо, свързано с нея, което помни. Или може да запалим специална свещ на масата, или да сложим специална украса. Всичко това следва две цели. Помага на скърбящото ни дете, защото му показва, че детето, което е загубил/а не е забравено и все още е част от семейството. Това помага и на другото ни дете, защото прочиства атмосферата от неизказани мисли и чувства.

автор: Маргарет Гърнър

превод от английски: Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *