Подигравки. Е и?

децата дразнят

„Николай, лай,
кучето го лай,
котката го дращи,
Николай без гащи!“

Сигурно помните този вид закачки от своето детство? Ако сте Николай, споменът ви може да е доста горчив. Всъщност, както и да се казвате, независимо дали сте били висок или нисък, слаб или дебел, модерен или размъкнат, вероятно в даден момент някой ви се е подигравал. И вие не искате и децата ви да преживеят това.

Подигравките понякога са безобидни и дори могат да са забавни и конструктивни. Подхвърлена закачка може да постави началото на игра, на ново приятелство или да сплоти дадена група. Добронамереното дразнене е това, което кара всички да се усмихват, включително обектът на закачките.

За разлика от него, неприятното дразнене включва присмиване, прякори, затапвания или унижения. По-злонамереният му вид може да включва тормоз и да наложи намесата на родители, учители или училищната администрация.

Защо децата дразнят? Причините могат да са най-различни:

  • да получат внимание – ако са свикнали да получават внимание само при неприятни поводи, те ще си го търсят по същия начин. Ако нямат изградени социални умения и не знаят как да накарат другарче да им обърне внимание, може да опитват да го привлекат чрез подигравки.
  • имитиране – някои деца повтарят това, което им се случва в къщи, в отношенията със съучениците си. Това са деца, които или са тормозени от братята и сестрите си или имат груби и саркастични родители.
  • усещане за власт – много деца се чувстват по-силни и с повече власт, от това, че могат да разстройват другарчетата си.
  • приемане от връстниците – ако членовете на дадена група традиционно дразнят някого, всяко дете, което иска да стане член на групата, прави същото.
  • невежество – понякога децата не разбират някои културни или физически различия и реагират с подигравки. Може да се подиграват на дете, заради част от облеклото му, която е обусловена от неговата култура или за физически недостатък или физически черти, характерни за други народности или раси.
  • влияние на медиите – понякога медиите излъчват и налагат най-лошия възможен пример за детско поведение. А децата го копират безкритично.

Как да помогнем на детето си, ако някой му се подиграва?

Важно е първо да разберете какво точно се е случило, къде, кога, кой е присъствал, кой се е подигравал. Разпитайте спокойно и внимателно детето си, без да драматизирате ситуацията. Опитайте се да му внушите, че е способно да се справи с подигравките. Насърчавайте го да играе и се събира с деца, с които се чувства добре. Проверете собственото си поведение – дали нямате навика да се държите като „жертва“, или пък понякога самият вие да го дразните по неприятен начин?

Дали ще се подиграват на детето ви, зависи от другите деца. Неговата реакция на подигравките обаче зависи изцяло от него. Затова е добре да го научите на начини, чрез които да излиза от такава ситуация. Така няма да се чувства безпомощно и унизено и ще е по-уверено, че може да се справи.

Какво може да направи детето:

  • да си каже само думи на подкрепа – насърчете го да помисли какво може само да си каже, когато го дразнят. Например: „Не ми харесва да ме дразнят, но мога да се справя“, „Подиграва ми се, защото ми завижда.“. Може да се запита: „Това, което ми казват, вярно ли е?“ „Чие мнение е по-важно – на този, дето ми се подиграва или моето?“
  • да игнорира подигравача – ако детето се разстрои и разплаче, обикновено подигравките се увеличават. Затова е добре, ако може, да не обръща внимание. Да се опита да си представи, че другият е невидим и нищо не се е случило. Да си тръгне, все едно нищо не е станало. Тази ситуация може дори да се изрепетира у дома. За съжаление, игнорирането не е подходящ начин за действие при продължителни подигравки.
  • в някои случаи е добре да отговори, като опише как се чувства и да поиска директно подигравките да спрат „Аз се разстройвам, като ми говориш така. Моля те, ако си ми приятел, спри.“
  • визуализация – детето може да си представи, че е обградено от невидим щит, от който подигравките отскачат като топки.
  • преформулиране – детето може да преобърне негативния коментар в проява на внимание към себе си и примерно да отговори „Благодаря ти, че забеляза очилата ми!“ Подигравачът често се разколебава, когато види, че не предизвиква гняв или раздразнение.
  • съгласяване с фактите – ако научите детето си да се приема, каквото е, то може спокойно да отговори с „Да, аз имам лунички“, „Да, аз съм едър.“
  • „Е, и?“ – един прост, но много ефективен отговор. Ако детето може спокойно да отговаря с „Е, и?“ на всяка нова подигравка, най-накрая подигравачът ще изчерпи идеите си за подигравки и сам ще се откаже.
  • отговорете на подигравката с комплимент – ако някой се подиграва на детето ви за телефона му, то може да отговори „Да, забелязахме, че имаш нов телефон.“ Така насочва вниманието към подигравача, който всъщност иска да се изфука.
  • хумор – най-добрият начин за реагиране в такава ситуция, който вдига напрежението и дава шанс на двете страни да преминат към по-приятен начин на общуване.

Важно е да обръщате внимание на оплакванията  и ако децата непрекъснато го дразнят или са съпроводени с физическо насилие, да поискате намесата на учителите, училищната администрация и другите родители.

Подигравките са заобиколен начин децата да покажат най-различни свои чувства – желание за внимание, ревност, завист, търсене на статус и власт. Най-подходящият начин за реагиране зависи от ситуацията и участниците в нея. Предложете на детето си различни начини за справяне. Въоръжено с богат „арсенал“, то ще е по-уверено и по-лесно ще отреагира. И е възможно накрая всичко завърши с един хубав общ смях.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

 

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48