Психологични причини: Ревматоиден артрит

Психосоматика ревматоиден артрит

Психиката и тялото са различни проявления на едно и също нещо – на нас самите. Заболяванията, породени от психологически причини се наричат психосоматични. Смята се, че от 40 до 68% от децата и около 40% от възрастните, които търсят медицинска помощ, страдат от психосоматични разстройства.

Още в началото на 20 век са описани 7 състояния, чиято подлежаща причина е психическа – бронхиална астма, язвен колит, есенциална хипертония, невродермит, ревматоиден артрит, язва на дванадесетопръстника, хипертиреоидоза. Днес към тях се причисляват и исхемична болест на сърцето, алергии, диабет, рак и други. Отключващ фактор за заболяванията се явява стресово събитие като смърт на близък човек, развод, резки житейски промени.

Установена е връзка между някои черти на характера и различни поведения, които предразполагат хората към развитие на определено психосоматично заболяване. Болестта прави видими някои черти, които самият човек не забелязва, че притежава. Казват, че болестите ни правят искрени. Симптомите показват какво крием от себе си и ни принуждават да се замислим кои свои негативни поведения трябва да забележим, приемем и по този начин променим.

Какво ни показва ревматоидния артрит

Медицинско описание

Ревматоидният артрит е автоимунна болест, при която е налице хронично възпаление на ставите. Тъканите около тях също могат да бъдат засегнати, както и други органи. Възпалението се предизвиква от имунната система, която пренасочва обичайната си дейност и атакува клетките на собственото тяло. Характеризира се с периоди на обостряне и на ремисия.

Ревматоидният артрит засяга хора от всички възрасти, етноси, социални и расови групи. Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Заболяването започва най-често между 35 и 60-годишна възраст, но може да засегне и деца, юноши и стари хора. В някои фамилии се среща по-често.

При ревматоидния артрит има възпаление на синовиалната мембрана, покриваща вътрешната повърхност на ставната капсула. Тя се разраства първоначално вътре в ставата, а след това – и извън нея. Новообразуваната тъкан уврежда постепенно ставния хрущял, костите, ставните връзки, сухожилията, мускулите, кръвоносните съдове и др. Мускулите отслабват, сухожилията се свиват и това води до деформации на ставите.

Характерно е, че обикновено се засягат много стави по симетричен начин, като най-често засегнати са малките – на китките, ръцете и пръстите, ходилата, шията. В хода на заболяването около ставите и в останалите части на костите се развива тежка остеопороза.

Ставно-мускулните симптоми на заболяването включват:
– скованост на ставите и мускулите и намалено движение на ставите – най-често сутрин или след период без движение. Трае от 30 минути до час;
– болка в ставите – дълбока, постоянна и тъпа, по-силна сутрин;
– подуване на ставите – отокът може да засяга и околните тъкани и те да изглеждат „пухкави“;
– зачервяване и затопляне на засегнатите стави;
– засягане на много стави двустранно – най-често засегнати са малките ставички на китките и ръцете, както и малките стави на ходилата. Често се засягат и лакътните, коленните, глезенните, тазобедрените и раменните;
– деформация на ставите и околоставните структури;
– атрофия на мускулатурата – може да са налице и болки в мускулите.

Общи симптоми на заболяването са:
– повишена телесна температура – обикновено под 38 градуса
– загуба на тегло
– безсъние
– нощни изпотявания
– отпадналост
– загуба на апетит
– лесна уморяемост
– депресия

Признаци от страна на други органи и системи:
– зачервяване и сухота в очите и устата
– болка в гръдния кош при дълбоко вдишване и кашляне
– болка зад гръдната кост, която се променя по сила в легнало положение или при навеждане напред.
– анемия
– тежест или болка в лявото подребрие
– развитие на опасни инфекции
– твърди, окръглени и неболезнени „бучици“, разположени близо до ставите на твърда костна подложка. Често са налице на гърба на лактите или около пръстите, на места където се осъществява често триене.
– виолетово-черни петна около ноктите или като кожни язви по краката.

Ревматоидният артрит е хронично и прогресиращо заболяване, което има тенденция към тежко увреждане на ставите и инвалидизиране на пациентите с времето. При много от болните са затруднени ежедневни дейности като стоене, ходене, обличане, миене и къпане, ходене до тоалетна, приготвяне на храна и самообслужване, работни умения и други.

Психосоматичен прочит

Още в началото на ХХ век Джонсън, Шапиро и Александър описват типа личности, които развиват ревматоиден артрит. Те се характеризират с твърдоглавие, властолюбие, критично отношение към властта и силата, преувеличена отзивчивост, алтруизъм, неискреност, мазохизъм, автоагресия, склонност към саможертва, свръхморал и депресивност.

Те не харесват своята агресивност, затова я потискат и блокират. Съществуването й, поражда у тях несъзнателно чувство за вина и води до голямата им отзивчивост и жертвоготовност.

Болните не осъзнават своят егоизъм, скованост, неспособност за адаптиране. Симптомите на заболяването обаче правят видима за околните липсата им на гъвкавост и отстъпчивост.

Застрашени от ревматоиден артрит са хората, за които е характерна критичност, обидчивост и чувство, че не са обичани. Преди възникване на заболяването са били много дейни физически, често са се занимавали с бойни и други спортове.

За тях е трудно да отстъпват и не си позволяват прояви на слабост. Жените предпочитат мъжки тип поведение и влизат в конкуренция с мъжете. Оплакват се, че другите ги товарят твърде много, но всъщност сами са поели твърде много задачи, за да могат да контролират както живот, така и живота на другите. Оплакват се и от неудовлетвореност от живота си, ситуацията, обществото и околните.

Установено е, че пациентите често произхождат от семейства, в които майката е била властна фигура. Тя е доминирала децата, била е твърде взискателна и строга. Те са се страхували, а в същото време са били силно зависими от нея.

Били са обграждани с много грижи, защото майката е искала да държи всичко под контрол, поради нуждата си да бъде полезна, значима и незаменима. От една страна се е жертвала в името на семейството, а от друга страна е имала пълна власт.

Децата често са чували фразите “Спри веднага!”, “Стой спокойно!”, “Я се вземи в ръце!”, “Млъкни!”, “Какво ще кажат хората!”. Тези забрани впоследствие определят избора на засегнатите стави и органи. Средството за налагане на забраните е било намалена проява на любов или заплаха за оттегляне на любовта.

Този натиск е накарал децата да свикнат да крият своите чувства и раздразнение под маската на подчертана дружелюбност, направил ги е и силно критични. Често не могат да изразят с думи своите чувства, поради дългогодишното им подтискане и намалено осъзнаване. Те стават твърди в мненията и думите си, трудно приемат други гледни точки. Имат силно чувство за собствена значимост. Спазват строги морални принципи. Упорито налагат своята позиция и страдат от дълготрайни междуличностни конфликти.

Пациентите особено държат на послушанието и проявяват точност, грижливост, трудолюбие и справедливост. Техният девиз е “Длъжен съм да го направя.”

Оздравяване

Целта на симптомите е да направят видими за нас страните ни, които до момента упорито сме отказвали да забележим. Затова и лечението изисква най-вече да сме честни със себе си и да наблюдаваме случаите, в които проявяваме властолюбие, агресивност, критичност, прекалена отзивчивост и свръхморал. С времето ще успеем да приемем, че да, ние сме и такива. Досега сме се държали така несъзнавано, време е да осъзнаем какво правим и в кои ситуации ни е полезно да го правим.

Когато започнем истински да виждаме себе си и действията си, автоматично ще променим отношението както към нас самите, така и към околните. Няма нужда да изискваме нетърпеливо симптомите ни да изчезнат. Когато до такава степен сме усвоили урока им, че са ни станали безразлични, тогава те сами ще отшумят. Това, разбира се, не пречи междувременно да прилагаме всяко друго лечение, което би облекчило състоянието ни.

Не е лесно да видим себе си и страните си, които смятаме за негативни. Не е лесно да приемем, че щом сме хора, нищо човешко не ни е чуждо. Обикновено отлагаме промените в себе си, предпочитаме спокойствието на познатато и повтарящото се. Болестта ни притиска да се променим. И ако успеем, може дори да започнем да гледаме на нея като на подарък от съдбата.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48