Заклещени в триъгълника

Драматичен триъгълник

Ролите във всяка драма са еднакви. Добрият, лошият и жертвата са във всеки сценарий от време оно. Разигравате ли ги и вие в живота си?

Ако често преживявате конфликти в личните си отношения, които не водят до никъде, ако се чувствате засегнат, или сте вечният спасител, или сте този, който показва грешките на другите, най-вероятно сте заседнали в „драматичния триъгълник“, описан от Стивън Карпман.

Триъгълникът на Карпман е модел на нездравословни взаимоотношения, който включва три роли – Преследвач, Спасител и Жертва. Играем тези роли, защото ни дават илюзията за власт и контрол над ситуацията. Усещането за драма и въвлеченост изместват фокуса встрани от решаването на реалните ни проблеми.  А след това вече не става въпрос какво може да се направи, а само кой е крив и кой е прав. Емоцията ескалира, всички са недоволни. В крайна сметка никой не печели от играта на драма – губещи са всички.

Обикновено рисуват драматичния триъгълник обърнат с върха надолу. В най-ниската точка се намира Жертвата – когато играем тази роля се чувстваме неспособни да се справим с обстоятелствата, безпомощни, безсилни и засрамени. В двата ъгъла отгоре се намират Преследвача и Спасителя. Изглежда, сякаш те разполагат с доста повече власт. Като Преследвачи сме контролиращи, обвиняващи, критични, гневни, авторитарни и се държим като висшестоящи. Като Спасители се чувстваме виновни, ако не помогнем. Затова се втурваме да спасяваме. Изглеждаме уверени, че знаем какво трябва да се направи за Жертвата, само че действията ни продължават да я държат зависима и й дават оправдание за неуспехите. Лишаваме я от възможността да изживее негативните последицит от действията си, което би й дало стимул да ги промени.

Превключваме от една роля към друга, щом емоциите ни се променят и когато егото ни се почувства застрашено. Например като Жертва може да ни омръзне да бъдем преследвани и обвинявани и да се превърнем в Преследвач, критикувайки и натяквайки. Преследвачът може да се измори да сочи непрестанно грешките на другите и да тръгне да ги спасява, превръщайки се в Спасител. Спасителят, преуморен вечно да влачи чуждите товари, може да реши да се срине в самосъжалението на Жертвата или като Преследвач да излее възмущението си от чуждата пасивност.

Всяка позиция в триъгълника носи болка, произтича от отречена болка, стимулира размяната на лъжи и нездравословни тайни, причинява се от чувство за срам и причинява на свой ред срам, води до загуба на лична сила и задържа хората заклещени в дисфункционално поведение. Научаваме „правилата“ на играта като деца и като възрастни я играем автоматично – т.е. неосъзнато.

Обикновено драматичните триъгълници възникват, когато някой влезе в ролята на Жертва или на Преследвач. Той привлича към себе си други хора, които да поемат някоя от допълващите роли. Нужни са поне двама, за да се задейства триъгълник на Карпман, а може да се играе и от трима. Всяка от ролите има своя собствена мотивация:

Преследвачът

„Чувствам се сигурен, когато наранявам другите и ги омаловажавам“

  • затъва във фалшиво чувство за превъзходство, отричайки собствените си проблеми и недостатъци
  • несъзнавано използва гнева, за да се чувства енергичен и да избегне депресията, към която е склонен
  • има нужда да контролира и използва словесна или физическа сила, за да гарантира властта си
  • отнася се гневно към заплахи, нови идеи и конфликти, за да остане в сигурната позиция на доминиращ
  • използва обвинения, критики, атаки и оплакване, за да се освободи от стреса
  • силно чувство, че другите са му длъжни и използва сила, за да получи това, което смята, че му се дължи
  • силна нужда да е прав и никой да не оспорва мнението или действията му
  • намира причини да изкарва другите грешни и да им прехвърля вина
  • вярва, че другите заслужават агресията, която излива отгоре им
  • възможно е да е имал агресивен родител, от когото да копира агресивното поведение и печеленето със сила
  • възможно е да е имал родител, който го е глезил и е развил у него чувство, че другите са му длъжни и че трябва да става на неговата

Спасителят

„Чувствам се сигурен, когато подкрепям другите“

  • представа за фалшиво морално превъзходство, защото смята, че безкористно помага на другите
  • пристрастяваща роля – чувства се добре за сметка на правата на другите да се грижат сами за себе си
  • контролира другите, за да избегне собствените си чувства и проблеми
  • гради самооценката си на това да бъде виждан като безкористен и добър
  • използва спасяването и подкрепата като начин да установява взаимоотношения в живота си
  • силно критичен към другите и ядосан, когато те не правят това, което той казва
  • обвинява преследвача за проблемите, като отказва да обърне внимание на своите собствени проблеми
  • движен е от тревожност и използва спасяването на другите, за да намали чувството си на тревожност
  • чувства се виновен, когато не се занимава с чуждите проблеми
  • прекаляването със спасяването може да доведе до усещането, че се е раздал целия и да породи депресия
  • силно чувство, че жертвата му е длъжна, тъй като той е направил толкова много за нея
  • може да се превърне в мъченик/жертва, когато почувства, че другите се възползват от него
  • действията му може да са породени от изпитвано чувство на вина

Жертвата

Чувствам се сигурен, когато се подчинявам“

  • заседнал във фалшивото чувство, че е неспособен, изпитва чувство за самосъжаление и проявява пасивно-агресивно поведение
  • справя се със заплахите като се предава, за да се чувства в безопасност и се подчинява, когато другите се държат неподходящо
  • неспособен да се защити и избягва конфронтациите
  • вярва, че неговите нужди са без значение
  • може да бъде твърде чувствителен и неспособен да взима или да се придържа към решения
  • не поема отговорност за собствените си чувства
  • подхранва се от вярванията на Преследвача и Спасителя, че не може сам да се грижи за себе си
  • срамът му е в основата на неговата безотговорност и неадекватност
  • движен е от тревога и си намира извинения да продължава да е жертва
  • обвинява Преследвача за проблемите
  • изпитва гняв, обида и отмъщава чрез манипулация и като отказва да се държи като отговорен възрастен
  • люшка се между „Горкият аз!“ и гнева и обвиненията към другите „Той/тя е лош/а!“
  • ядосва се, когато прави това, което му казват Преследвача и Спасителя
  • чувства се заклещен и недоволен от живота, но не рискува да тръгне напред
  • възможно е да е имал свръхпротективен родител, който му е създал нагласа за безпомощност
  • възможно е да е имал родител, който не е можел да понесе детето му да изпита естествените последици от грешките си.

Драмите не са нещо, което другите ни причиняват. Те са нещо, в което се включваме доброволно. А това означава, че излизането от тях зависи най-вече от нас самите.

Как може да го направим? Скоро ще ви разкажа и за това.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.

 

Ако статията ви е била полезна, моля, споделете я:
48