За целите и целичките

И отново е това време на годината, когато изпълнени с решимост и надежда, си даваме обещания, че ще започнем на чисто. Този път ще променим живота си и нещата ще се случат. Отказваме цигарите, почваме диета, тръгваме на спорт, почваме да учим език, почваме да пишем онази отдавна мечтана книга… Искаме да постигнем нещо значимо.

И това е много хубаво, но… малцина са тези, които могат да си поставят висока цел и да се абстрахират от всичко друго, докато не я постигнат. Това са хората, които умеят да се притискат, да изискват много от себе си, да се отказват от хубавото, което междувременно може да им се случи. Не бързайте да им завиждате. За умението си да се фокусират върху целта те плащат с неглижиране на други страни от живота си, но не го показват във Фейсбук и Инстаграм. И въобще, постигането на големи цели изисква едностранчивостта на кон с капаци, трудолюбието на колония мравки и себеотрицанието на мъченици. 

Постигането на голяма промяна означава самоограничаване.

А когато има толкова вкусна храна, красиви дрехи, интересни игри, филми и други занимания, на кого му е до самоограничаване? Кой иска да насилва себе си?

Въобще героичният напън на „От днес ще…“ може да се случи само ако някоя външна сила ви притисне. Да, тогава ще свикнете и ще продължите напред. Точно както правят децата след 15 септември – училището започва и искат или не започват да стават рано сутрин, да пишат домашни и редовно да влизат в час по физкултура и езици. Но за целта имат цяла армия учители и родители, които да оказват външния натиск. Ако имате човек или най-добре група хора, която да ви оказва този външен натиск – тогава смело напред!

А ако нямате?

На първо място – забравете за голямата цел, намерете си малка целичка.

Ако искате промяна, изберете нещо съвсем дребно. Толкова дребно, че просто да няма как да не го направите. Толкова дребно, че успехът ви да е гарантиран. Вместо да планирате един час във фитнеса, почнете с 3 минути упражнения у дома. Три минути, ама всеки ден. И постепенно, през няколко дни увеличавайте времето. Дори в някои дни да пропуснете, на следващия ден просто продължете. Промяната още е толкова малка, че не изисква кой знае колко от силите ви за адаптация. 

Но пък с времето се получава ефектът на снежната топка – лека-полека свиквате, почвате да правите все повече и повече, като през цялото време изпитвате удовлетворение от себе си, че се справяте и с това, и с онова, и с третото. Тласкани сте напред от усещането за успех и лична сила. Самооценката ви расте.

Хората, които си поставят малки, изпълними цели и ги постигат, изграждат навика си да се движат към желаното. За разлика от тях, хората, които си поставят твърде големи цели, често се обричат на разочарование от себе си, гняв и дори депресия. Защото голямата, бързата промяна изисква много сили, а те не винаги са налични. По-щадящо, по-човечно към самите себе си е да не изискваме много и бързо, да си дадем време да свикнем с натоварването.

Златното умение да си поставяме реалистично малки цели се изгражда с правенето.

С правенето на малки неща. Да мием чиниите всяка вечер. Да довършим започнатото. Да пишем по няколко изречения на ден. Да учим по 5 минутки на ден новия език. Да, те не изглеждат вълнуващо и впечатляващо за околните, че дори и за нас самите. На избори обикновено печели Голямата мечта, а не Малкият реален успех, но нека това не ни заблуждава. Носителите на Големите мечти много по-често се сриват от отчаяние и се смятат за пълен провал, като въобще не забелязват колко хубави неща им се случват, само защото още не се е случило онова, Голямото! 

Затова, ако искате да си спомняте с удовлетворение 2023-та като годината, в която успяхте да направите …, тогава си задайте въпроса – коя е най-малката крачка, която бих могъл да правя всеки ден в желаната посока? И после просто я правете. 365 дни поред. Накрая шампанското за успеха ще е от вас. 

Елена Енева, психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.