Как да научим осиновеното дете да учи

Осиновено дете учи

 По мотиви от книгата на Людмила Петрановска “В класа дойде осиновено дете”

Често си мислим, че щом осиновените деца вече имат родители, дом, любов и грижа, всичко с тях е наред. За съжаление, травмата от изоставяне, която са преживели, продължава да черпи от психичните им ресурси, да влияе на самооценката им и е възможно години наред да оказва влияние върху душевното им състояние, поведението и способностите за заучаване. 

Дори когато детето е осиновено като съвсем малко бебе, на едно много дълбоко ниво то помни емоционалната травма от раздялата с рождената си майка. Майката е целият свят за бебето през бременността, то я опознава и усеща още от утробата и може да я различи по миризмата, гласа и пулса още с раждането си. Ужасът от смъртта (присъствието на майката гарантира живота), безсилието, тъгата и чувството, че не си желан присъстват у всяко изоставено бебе.

Детето се страхува да не бъде изоставено и от новите си родители. Понякога напрежението от очакването “Дали няма пак да ме оставят?” е толкова голямо, че то започва само да провокира родителите или учителите си, за да се свърши това чакане и да разбере искат ли го или не. За възрастните това е дразнещо и те не разбират какво всъщност иска детето.

А осиновените деца искат същото като другите: да бъдат приети и харесвани, да се чувстват добре, да са уверени, че осиновителите няма да се откажат от тях; да се чувстват нужни, да знаят, че за тях има място в семейството и в класа, кой е главният и кое е позволено; да бъдат чути и разбрани, да общуват, да получават внимание и да бъдат успешни в занятията и в това, което правят. 

Затова е важно родителите и учителите да помнят, че дори когато детето се държи зле, то не иска да напусне семейството или групата/класа – по-скоро има нужда от нашата помощ, за да се почувства спокойно, че ние не искаме да го отлъчим. Разбира се, това не бива да става за сметка на правилата. Децата винаги са по-спокойни, когато в групата има ясно обявени правила, които се спазват. 

За осиновителите също е трудно да чуват, че детето им не се справя. Те често се страхуват, че понеже не са “истинска майка или баща”, не успяват да възпитат детето достатъчно добре. Колкото повече се тревожи някой родител дали се справя добре с живота, толкова по-чувствителен е към критики към осиновеното му дете и към ролята му на осиновител.

Възможно е понякога травмата на осиновеното дете да се проявява чрез поведение, което не съответства на биологичната му възраст. То сякаш се опитва да си навакса грижата и вниманието, които не е дополучило, когато е било по-малко. Позволете му. Дори може да поиграете на бебе или на малко дете, за да преживее моментите, които му липсват. Когато се почувства сигурно, то само ще спре да се държи инфантилно.

Според психолозите не съществува “лошо” поведение. Има поведение, което е “трудно” за възрастните – защото пречи на тях самите или на другите деца. Осиновените деца (а и всички други деца, преживели ранни травми) не се опитват да дразнят околните. Те просто опитват да задоволят потребностите си по неадекватен начин. И нашата трудна задача е да опитаме да разпознаем каква тяхна потребност се опитва да бъде задоволена и да им помогнем да усвоят по-приемливи способи.

Ето и някои конкретни препоръки, свързани с учебната дейност:

  • Винаги уверено и позитивно говорете за бъдещите промени към по-добро. Не приканвайте детето да се промени, не изисквайте, не уговаряйте, не изразявайте надежда, а  заявявайте: така ще стане! Например “Сега знаеш, че не бива да се държиш така. Убедена съм, че скоро ще успееш да спазваш правилата.”; “Тази тема отначало изглежда сложна, но след няколко урока всичко ще разбереш.”; “Ти още трудно се владееш, когато си сърдит, но ще пораснеш още малко и непременно ще се научиш.”.
  • Никога не сравнявайте детето с другите деца и с техните достижения! Може да го сравнявате само с него самото: вчера не можеше – а днес вече се научи. Научете детето да приема грешките и и сривовете като естествена част от живота.
  • Използвайте всяка възможност да одобрите поведението на детето в присъствието на съучениците му, и особено – в присъствието на осиновителите му. За него доколко родителите му са доволни от него е сто пъти по-важно, отколкото за другите деца. Хвалете детето конкретно, по възможност описвайте точно какво ви е харесало. Ако засега няма повод за похвали за учебната дейност, давайте му дребни поръчки, молете го за помощ и го хвалете за това. 
  • Бъдете изобретателни в начините си за изразяване на одобрение. Може да пращате бележки на родителите, да давате на детето картинки-награди, да предлагате на групата да го аплодира или да го помолите да разкаже на глас успешно изпълнена задача.
  • Научете детето да забелязва и да признава собствените постижения. Децата със занижена самооценка често са склонни да обезценяват успехите си. Ако ги чуете да казват нещо от сорта на “Провървя ми.”, напомнете му колко усилия е положило и че не става въпрос само за късмет.
  • Когато детето е оклюмано или съвсем е изгубило вяра в себе си, дайте му задача, с която със сигурност ще се справи и го похвалете за успеха. Важно е да си припомни какво е чувството, когато човек се справя. Ако не започва задача, която му се е сторила трудна, не му казвайте “Ама тя е съвсем лесна!”. По-добре се съгласете: “Да, сега ти се струва трудна. Толкова по-радостен ще бъдеш, когато я решиш!”
  • Колкото и сериозни да са проблемите на детето, то винаги има и силни страни. Докато опитвате да замените “лошите” начини за поведение с “добри”, се опирайте на този ресурс.  

Елена Енева, психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.