
Какви да бъдем и към какво да се стремим, ако искаме да сме приети, да имаме статус и да се чувстваме ценни и важни? Дали е добре да сме трудолюбиви и скромни или трябва да сме бляскави и изненадващи? Отговорът на този определящ идентичността ни въпрос винаги е давало обществото, чрез своите ценности и очаквания. През 80-те беше важно да следваш линията на партията, през 90-те – да си пробивен и отворен към рискове, в началото на 21 век – да яхнеш новите технологии.
Но както всички забелязахме, през последните десетилетия нещата силно се промениха в посока неопределеност. Темповете на живот толкова се ускориха, че днес вече не помним какво ни е вълнувало вчера. Богатото ни, технологично общество не може да осигури една от основните човешки потребности – от безопасност и стабилност. Главозамайващата промяна кара все повече хора да се чувстват объркани, несигурни и преуморени. Приспособяваме се, но средата пак се променя и накрая оставаме с усещането, че не успяваме да се справим и се питаме „Къде бъркам?“.
Обяснение на случващото се дава английският социолог Зигмунт Бауман, който създаде термина „течно общество“. Какво е характерно за течностите? Те нямат постоянна форма и непрекъснато са в процес на промяна. Те са податливи, изменчиви и им липсва стабилност. Твърдите тела, напротив – имат ясно определена форма, която не се променя и дават стабилна рамка и опора.
Както казва Бауман: „Формите на съвременния живот може да са много различни в дадено отношение, но това, което ги обединява е тяхната крехкост, временност и склонност към непрестанна промяна. Да бъдеш „модерен“ означава непрекъснато да обновяваш – натрапливо, задължително; не става въпрос за това „да бъдеш“, още по-малко за това да запазваш идентичността си постоянна, но вечно да „се превръщаш в“, като избягваш довършването и оставаш неопределен. … Това, което преди време (погрешно) наричаха „пост-модернизъм“ и което аз избрах, по-прецизно да наричам „течен модернизъм“ е растящото убеждение, че промяната е единственото постоянно нещо и че несигурността е единственото сигурно нещо. Преди сто години „да бъдеш модерен“ означаваше да преследваш „крайната степен на идеалност“, а сега означава безкрайно усъвършенстване, без някакво видимо или желано „крайно състояние““.
Традиционните модели на поведение, традиционните житейски цели бяха заменени от неопределени житейски избори и широко разпространение на консуматорството, чийто основен девиз е „Живей за мига!“. Културата твърди „Ти можеш да станеш всичко!“. Рекламата твърди „Можеш да имаш всичко!“. Технологиите предоставиха все по-големи възможности човек да бъде чут и видян, дори когато няма какво да каже или да покаже. Подвижността, променливостта се издигнаха до степен на най-висша ценност, която определя доколко е важен човек. И ако поради някаква причина не пътувате постоянно, не почивате из целия свят, дълги години работите на едно и също място, живеете с един и същи партньор, имате дългогодишно хоби, не носите последния модел телефон, стойността ви на „модерен“ човек спада.
Скоростта на промяна на средата, в която живеем, непрекъснато се увеличава, поради бързото развитие на технологиите. За да не бъдем залени от новата информация, за да останем на повърхността, се налага да учим все по-бързо и по-бързо. Останем ли неподвижни в течната среда, потъваме. Затова все по-трескаво се мятаме, само и само да останем на едно място.
Досегашните фактори, определящи идентичността и даващи ни стабилност, стават все по-разклатени. Семейството не е за цял живот, партньорът лесно може да бъде сменен чрез няколко прелиствания в Tinder. Работното място не е нещо постоянно – ако фирмата реши да премести дейността си в друга точка на света, служителят няма какво да направи. Възможно е дори да нямаме свое бюро в офиса, заради hot-desking-a, а да работим от бара, бензиностанцията, къщи, парка, колата, плажа. Хората около нас се сменят бързо и е важно днес да можем да работим с някой в Индия, утре да кореспондираме с Русия, вдругиден – с Бразилия. Ценностите на рода или нацията, с които сме отраснали, бързо се заменят от глобални ценности, налагани от медиите. Те не отразяват мъдростта, натрупана с местния опит на хората.
Всички нови възможности, с които човек смята, че разполага, или с които му се внушава, че разполага, водят до обезценяването на това, което притежава в момента. Нищо не трае дълго. Какво от това, че 2-годишният телефон върши прекрасна работа – на пазара вече е най-новият модел, какви сме, ако го нямаме? Харесваме тази рокля – но следващото лято тя вече е демоде, бързата мода няколко пъти в рамките на годината е превъртяла своите нови идеи. Трендовете, които преди са вървели цяло десетилетие, сега се сменят всеки сезон.
Забързването и непрекъснатата промяна поставят под стрес организма на хората, който трябва все по-често и по-бързо да се адаптира към измененията в средата. Поставят под стрес и психиката, която трябва непрекъснато да намира нови отговори на въпроса „Кой съм аз?“.
Бауман предупреждава, че общество, в което „всички социални форми се стопяват по-бързо, отколкото се създават нови“ няма време да се втвърди и да осигури отправна рамка за човешката дейност и за избор на дългосрочни стратегии, защото „предполагаемият им кратък срок на живот подкопава усилията да създадеш стратегия, която ще изисква последователно изпълнение на „житейския проект““.
В днешно време удовлетворението се постига в кратък срок и в същото време не трае. Това ни кара да усещаме нестабилност и несигурност, въпреки материалната и информационна осигуреност.
Мястото ни в обществото вече не зависи толкова от способностите и достиженията ни, колкото от умението да съответстваме външно на дадено изображение. Моделирането ни по негов образ и подобие отнема доста време, енергия и парични средства и е за сметка на собствената идентичност. Модерните жени са еднакви. Ако не успеем да го следваме и поддържаме, понякога на цената на значителни промени по тялото, постепенно се спускаме надолу в социалната йерархия. Тук е мястото на въпроса – кои са съвременните ВИП-персони и поради каква причина са такива?
„Правилното“ пазаруване се превръща в гаранция за място в обществото. Тези, които преуспяват в него, са бързи, пъргави и подвижни, необвързани с нищо дългосрочно и постоянно.
Нищо чудно, че много от хората днес се чувстват по-добре от живота под карантина, който им осигурява принудителната стабилност на оставането у дома, силно намаляват натиска за непрекъснато пазаруване и съответстване на идеалния образ. Ясните разпоредби в началото на епидемията дадоха нещо, което изглеждаше плътно и осезаемо, върху което да се опрем. Впоследствие и те се „втечниха“ и започнаха ден за ден да се променят, от което тревожността и несигурността нараснаха.
Карантината смачка илюзията за безкраен избор от хора и възможности и даде шанс да бъдат оценени тези, които реално присъстват в живота. Предметите край нас вече не се сравняват с новото и модерното. На държавно ниво се опитват да насърчат избора на българските продукти.
Мярката, по която определяхме „Кой съм аз?“, се сви като балон с изпуснат въздух. Масово понесохме удар по досегашната представа за своята идентичност. А да не сме сигурни кои сме е силно болезнено за психиката. Ще ни е нужно време, за да се определим по нов начин. Под влияние на пандемията, ценностите на живота, здравето, храната, дома, семейството и общността отново изплуваха на преден план. Дали ще са временно там или не? Времето ще покаже.
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по видеовръзка на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.