
Любовта се случва на различно разстояние. Двама се срещат, влюбват се и започват да настройват ритъма на срещите и разделите си. Едни искат партньорът постоянно да е наблизо и да си споделят всичко. Няколко часа липса на контакт им тежат. А други се чувстват задушавани от близостта. На тях им е по-лесно да обичат малко по-рядко и малко по-отдалеч. Как е приятно за мен? Как е приятно за теб? Ако предпочитаната степен на близост не съвпада, идват съмненията в чувствата, обвиненията и страданията.
Историята започва далеч преди двамата да се срещнат. Започва в ръцете на мама и отношенията, които градим с нея. Те определят каква грижа свикваме да очакваме от околните и как реагираме при раздяла. Психолозите (Боулби, Айнсуърт, Мейн и др.) ги наричат отношения на привързаност и ги разделят на четири основни вида – сигурна, тревожно-амбивалентна, избягваща и дезорганизирана.
Иван има сигурна привързаност. Той обича да прекарва време с приятелката си Нина. Уверен е, че е достоен да бъде обичан и се наслаждава на моментите заедно, но се чувства добре и когато е зает със своите си дела. Нина понякога закъснява за срещите им. Иван се отегчава, докато я чака, но като я види, обикновено я закача добродушно „Айде, бе, Нинка, пак ли нямаше какво да сложиш?“. Той е спокоен за отношенията им. Не се затруднява да говори за това, което иска, да обсъжда предпочитанията си с нея. Ако двамата решат да се разделят, Иван ще тъгува, без да обвинява и ще вярва, че така е по-добре и за двамата.
Нина има тревожно-амбивалентна привързаност. Тя не е толкова уверена в ценността си и постоянно се страхува, че Иван ще я изостави. Затова често прави две неща – първо много се старае всичко, което върши, да е перфектно, за да няма причина да бъде упрекната и изоставена. Второ, страхът й я кара постоянно да подозира Иван, че ще я зареже, затова непрекъснато очаква от него да доказва обичта си. Ако той закъснее за среща или пропусне да се обади, Нина го приема за сигурен знак, че си е намерил друга и в отчаянието си му вдига скандал. В нейните очи той никога не е достатъчно грижовен и достатъчно близко до нея, затова тя често го критикува и обвинява. На Нина й е трудно да говори за това, което иска, защото смята, че ако си каже направо, ще е „изпросена любов“, която „не се брои“. Ако двамата решат да се разделят, Нина ще се чувства изоставена и ще си казва „Знаех си аз! Мъжете винаги ме зарязват!“.
Предишният приятел на Нина, Мартин, е имал избягваща привързаност. Той я е впечатлявал със самоувереността и самодостатъчността си – това, което тя няма. Тези качества са я привлекли, но Нина бързо е разбрала, че Мартин може да прекара няколко дни, без въобще да се обади или пише, макар да твърди, че я обича. За него работата, приятелите, социалните каузи, забавленията са били много важни и тя смята, че той ги е поставял на първо място, преди връзката с нея. Нина не знае, че Мартин е бил напълно доволен да си мисли за нея и да знае, че тя го обича, но не е изпитвал особена нужда от близост или грижа. Мартин също се съмнява в стойността си и затова не си е позволявал да показва чувства или да зависи от нея. На него му е било трудно да говори за това, което иска, защото е свикнал нищо да не иска. Нина постоянно се е страхувала, че Мартин ще я зареже, все повече се е вкопчвала в него и все по-често му е вдигала скандали – абсолютно без причина, според него. Накрая Мартин е прекъснал връзката им и е изпитал облекчение, а тя дълго е страдала и не е могла да го забрави.
Боряна има дезорганизирана привързаност. Мъжете я привличат с възможността да получи любов и грижа. Тя прекарва вълшебна нощ с някого, но близостта събужда страх, че той ще я бие или злоупотребява с нея, затова тя бързо прекратява връзката. Поведението й обърква мъжете. Емоциите й толкова често се люшкат между любов и силна омраза, че Боряна изглежда непредсказуема. Тя има куп краткотрайни връзки и изключително трудно се доверява, въпреки че копнее за любов. Не се смята за ценна и важна и дълбоко се срамува от себе си, защото в детството си е преживяла много грубо отношение или сексуално насилие. За разлика от Иван, Нина и Мартин, чиито видове привързаност им позволяват да имат дълготрайни връзки, Боряна има сериозен проблем.
От начина, по който родителите откликват на нуждите на децата в ранната им възраст зависи вида привързаност, който те ще развият и как ще се държат, когато търсят грижа и при раздяла. Дълго време се смяташе, че родителите носят пълната отговорност за крайния резултат. Вече е ясно обаче, че с някои деца е по-лесно да се изградят сигурни отношения, отколкото с други. Ако здравето на бебето е влошено поради недоносеност или хронично заболяване, неговите нужди са много по-големи от обичайното. Не всички възрастни имат сили и способност да му откликват адекватно, за да изградят сигурна привързаност.
Сигурната, тревожно-амбивалентната и избягващата привързаност се смятат за варианти на нормата, като се срещат съответно в около 50%, 15% и 25% от хората. Най-стабилни са двойките, в които и двамата партньори проявяват сигурна привързаност. „Сигурните“ могат да изградят сравнително добри отношения и с „тревожните“ и с „избягващите“, но в един момент неизбежно ще потърсят най-доброто за себе си, защото вярват, че го заслужват.
„Тревожните“ създават отношения, пълни с много страст и преследване. Техните преживявания са безкрайна тема за поезията, литературата и изкуството. Ако намерят себеподобен и успеят да изградят доверие, те изграждат симбиотична, свръхблизка връзка.
„Избягващите“ могат да имат стабилни връзки със себеподобен, но при първия проблем връзката се разпада, защото никой от двамата не е склонен да полага усилия, за да разреши проблема и да запази отношенията.
За дезорганизираната привързаност, която също се среща достатъчно често, все още се дискутира дали е нормален модел или представлява страдание.
Оказва се, че всички носим у себе си всеки от изброените модели на привързаност, като имаме водещ модел, но според ситуациите можем да използваме и някой от останалите. Възможно е в различна среда – семейство, приятели, работа да показваме различни видове привързаност. Или в различни етапи от живота си да сменяме начина, по който градим отношения. Преживени тежки житейски събития могат да сринат самооценката и сигурно привързаният човек да стане тревожно-амбивалентен или избягващ. Възможно е в работата си човек да е тревожно-амбивалентен и постоянно да критикува, а в семейството си да е сигурен или да проявява друга комбинация от модели.
Доказано е, че дори да проявяваме някой от несигурните видове привързаност е възможно да изградим доверителни отношения с търпелив приятел или с психолог и да извадим на преден план позабравения сигурен модел. Боряна също може да промени живота си. Ако е готова да поеме по дългия път на психотерапията и преработи натрупаното огромно отчаяние, гняв и ужас, може да се научи да се доверява и да се радва на любяща връзка.
За това, как се образуват тези модели, ще разкажа в следваща статия.
Любовта се случва на различно разстояние. Вашето какво е?
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.