Накъде? Отношенията след Патриархата и Girl Power

Girl Power

“На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”

Библията, Сътворение 3:16

“Woman is the new strong”

     Лозунг на Girl Power

Възникнало в края на 20-ти век, движението Girl Power набира сила. Според Уикипедия, то насърчава и празнува женското овластяване, независимост, увереност и сила. Като свой естествен антипод Girl Power определя Патриархата – начин на управление на общността от възрастни мъже, при който има строга йерархия в отношенията между по-възрастните и по-младите мъже, жените и децата.

При Girl Power властта е у младите жени. При патриархата – у възрастните мъже. Изглежда, сякаш женското движение поправя една многовековна “грешка”, при която “слабият” пол е бил жертва на “силния”. Мъжете са заклеймени като насилници, а жените са техни жертви, търсещи компенсация за страданията си.

Как човечеството е допуснало това несправедливо разделение на властта да продължи толкова дълго? 

Ако се върнем двеста години назад, ще видим общество, съвсем различно от днешното. Прехраната се изкарва с тежък ръчен труд на полето, с рисковани търговия, строителство, занаяти. Няма полиция, която да гарантира безопасността на отделния човек – всеки трябва да се защитава сам или да бъде защитаван от близките си. Затова роднините живеят заедно, като се подкрепят при нужда. Знанията се предават устно или чрез пример от по-възрастните на по-младите. По естествен начин силните и опитни мъже излизат на преден план. Тъй като няма начини за контрол над раждаемостта, жените често са бременни или се грижат за малки деца. Разбира се, има ярки случаи като Жана д’Арк, при които и жени проявяват стратегически и военни умения. Но средностатистическата жена не може да си позволи да се захване самостоятелно с търговия, селско стопанство или занаяти, ако няма до себе си силен и борбен мъж или мъже, които да я закрилят. А такива мъже не биха оставили доброволно властта си в ръцете на някой по-слаб. 

Нека надникнем за кратко в едно младо семейство от онази епоха.

Младият мъж не притежава почти никаква собственост. За да се издържа, той трябва да се подчинява на по-възрастните мъже от рода. Тъй като знанията и опитът се намират само у по-големите от него (учебници, наръчници и видеа “Как да …” още не съществуват или не са масово достъпни), неговото благополучие и оцеляване зависи от следването на насоките на по-възрастните. Но той знае, че след време ще стигне до тяхното място и тази власт, която днес го гнети, ще е негова.

Животът си тече и в младото семейство се появява малко момченце. Около 2-3-годишна възраст то открива, че има собствена воля и се опитва да я наложи на близките си, така, както продължават да правят децата на тази възраст и до днес. Както Фройд по-късно ще прозре, момчето проявява естествено желание да спечели мама само за себе си и влиза в конкуренция с баща си. 

Баща му, притискан и контролиран от по-възрастните в семейството изведнъж бива атакуван и от един малък и очевидно по-слаб противник. Е тук поне няма да се даде! С по-голяма или по-малка категоричност,  с жестокост или с доза търпение, той налага волята си над сина си. Малкият трябва да си знае мястото в йерархията!

Колкото по-потискан е бащата от мъжете в рода си или от житейските проблеми, толкова по-жестоко и твърдо ще изисква подчинение от сина си. Детето получава посланието, че властта е в ръцете на силните, а то самото е безсилно и нищожно. У него се натрупва огромна незадоволена нужда да бъде прието и уважавано, която може да се излее върху околните, когато порасне, във властност, горделивост и желание за пълно доминиране над тях. 

Майката, от друга страна, също е привлечена към сина си. Колкото по-неравнопоставена е тя спрямо съпруга си, толкова по-голяма е потребността й от близка емоционална връзка с човек от другия пол. Момченцето й дава шанс най-сетне да получи нежност и добро отношение. Зад гърба на бащата тя опитва да компенсира неговата строгост и грубост със своята грижа и любов. Тя се страхува да не го отблъсне и загуби любовта му, ако прояви твърдост. Прекалената доброта и отстъпчивост я правят да изглежда “слаба” в очите му. Израствайки, той започва да счита отстъпчивостта за характерна черта на жените и да я очаква от своята партньорка.

В семейството се ражда и момиченце. За разлика от брат си, то не иска да се конкурира с баща си, напротив, иска да го привлече към себе си. Момиченцето разбира, че негова съперница за вниманието на баща му е майка му. То се опитва да е като нея, дори да я надмине в качествата, които мъжът й изглежда, че цени у нея! То ще е по-внимателно с баща си, ще предугажда по-бързо желанията му, ще е послушно и грижовно.

Момиченцето вижда също, че мъжете получават официалната власт в семейството и че то, като физически по-слабо, няма шанс да я получи. То е принудено да приеме по-слабата си позиция, но опитва да развие други качества, с които да може непряко да въздейства и влияе на мъжете. С една дума – става по-манипулативно. Ако пък е физически силно и стане мъжкарана, има реалната възможност да не е привлекателно за младежите и да остане стара мома, без шанс да създаде наследници, над които да властва.

Какво би се случило, ако някоя напредничава наша прабаба беше решила да оповести философията на Girl Power? Щеше да получи здрав шамар от реалността – сама, без средства за препитание, без защита, тя нямаше да издържи дълго.

Момиченцето от нашия пример вижда, че каквото и да прави брат му, на него се гледа като на бъдещ наследник и водач. Тя трупа гняв и завист към него и желание да докаже някой ден, че не е по-лоша.

И този ден настъпва – през 19-ти и все по-мощно през 20-ти век се развиват технологиите, които изискват все по-малко физическа сила за изкарването на прехраната. Семействата, които не са принудени да разчитат на труда на  дъщерите си, започват да ги изпращат на училище.

А в училището се оказва, че качествата търпение, послушание, внимание към детайла, развивани у жените с векове от патриархалното общество, дават предимство на ученичките. Мъжките качества – самостоятелност, физическа сила, склонност към риска не са необходими на учебния процес. Все повече момичета изпреварват момчетата. Все повече бащи се гордеят с ума, не само с красотата и домакинските умения на дъщерите си. Майките се радват, че децата им няма да повторят съдбата им и че имат шанса да живеят, без да полагат толкова тежък труд като тях. Тъй като постиженията на дъщерите повишават обществения престиж на семейството, постепенно все повече момичета получават шанса за висше образование.

Механизирането на производството, изграждането на системи за защита на обществения ред и откриването на противозачатъчните в средата на 20 век изведнъж ликвидират основните предимства на мъжете пред жените – тяхната по-голяма физическа сила и това, че не могат да забременяват. Голяма част от тях загиват в световните войни и някой трябва да заеме мястото им в икономиката. Жените стават все по-търсени.

Постепенно правата на жените и мъжете се изравняват.

Но трупаните от векове страх, гняв и завист остават. 

Жените вече нямат нужда от мъжете като защитници, изкарващи прехраната и осигуряващи възможност за отглеждане на децата. Те могат да го заявят гръмко пред целия свят: Girl Power възтържествува!

Жените, които векове наред са гледали отдолу към властовата позиция на мъжете, вече искат да доминират. Позицията “отгоре” им се струва пълна с привилегии, на които искат да се насладят. Някои мъже са съгласни да я отстъпят и се получава все по-честата картинка – жената печели повечето пари в семейството, налага мнението си за повечето решения, а мъжът “под чехъл” се оставя да бъде ръководен и се грижи за децата. В един момент тези жени разбират, че да си “отгоре” е свързано не само с привилегии, но и с изморителни отговорности и задължения.

Младежите и девойките, които не приемат да бъдат доминирани, тръгват по дългия път на множеството краткотрайни връзки; на безкрайните битки, чрез които доказват своето превъзходство над другия пол, но емоционално се чувстват все по-самотни и разочаровани.

Потребността да принадлежим към група, в която сме ценени е основна за психиката ни – така е било гарантирано оцеляването ни стотици хиляди години и ние я преживяваме и до днес.

Ако младите жени не могат да създадат стабилна двойка, те могат да направят крачка назад – към групата от приятелки, на която са принадлежали в началото на пубертета, докато още не са умеели да създават отношения с момчетата и мъжете. Празнуват своята момичешка сила, но не смеят да усетят своята женска, съзидателна мощ. Мечтаят за привидно по-лесната и привилегирована позиция на доминиращия, а не за трудния и несигурен път на подчинението или на постоянно предоговаряното партньорство и редуване в лидерската роля.

С напредването на възрастта някои жени избират въобще да не се занимават с мъже и с помощта на технологията самостоятелно да си родят дете и да го моделират според своите нужди и идеи. 

Ако детето е момченце, то получава цялата нежност и любов на майка си, така дълго удържани в нея. Тя иска власт над сина си, но не иска да прибягва до методите на доминиращите бащи, които отхвърля като груби и остарели. Изпълнява желанията на детето и се старае да не го ограничава, за да е сигурна, че ще бъде обичана. Също като покорните майки от 18 век, тя създава у детето си образ на податлива и “слаба” и често успява да възпита малък тиран, който очаква от околните да правят всичко за него. И ако те не пожелаят – един бъдещ самотен мъж, който ще тормози и обвинява за всичко майка си, но няма да се пусне от полата й.

Докъде може да ни доведе всичко това? Може би до пълното разпадане на семейството като дългосрочен начин на обвързване. Може би до възможността всеки човек да избира сам дали да създаде наследник, без да е нужно да създава семейство и да се съобразява с партньор. Може би това ще наложи все по-институционализирано отглеждане на децата, за да може единичният родител да работи и да прави кариера. До деца, прекарващи все по-малко време с единичния си родител, зает да изкарва прехраната и опитващ да съвмести и мъжката, и женската роля.

А кой знае? Може би ще се опитаме да споделим властта с партньора си, да се съобразяваме и грижим един за друг и за децата си и всичко ще се развие по съвсем различен начин?

Елена Енева, психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.