Бизнес-дамата, изтъкана от … инфантилност

Успешна жена

 

Обръщам се на „ти“ към събирателния образ  на Една от Успешните (постигнали всичко) Жени. Всички съвпадения са случайни.

Ти си прекрасна и успешна. Самодостатъчна. Преборила си се и си постигнала. По-скоро – преборила си се. Престиж, уважение и слава. Строила си служителите, осиновила си мъжа си. Може би той вече е излетял от твоето гнездо към някоя по-обикновена и по-приземена, а на твоите деца, ако ги имаш, им е станало трудно. Те са длъжни в Твоя Дом да живеят само по Твоите правила.

Самостоятелност. Отговорност. Контрол. Подчиняваш мъжете в своя живот. Естествено, това идва от Твоя статус, защото си шефка. От живота ти, защото си негов господар. Господарка на своя, а покрай него и на чуждите животи.

И къде тук има инфантилност?

Нали инфантилният човек принадлежи на някой друг. А ти… Та на теб целия свят ти е в джоба, всички дишат само по твоя команда и им знаеш (на децата, съпруга, домочадието) всяка стъпка. Възпитаваш и пак възпитаваш всички! Съвсем са го ударили през просото! Ти си съвсем наясно как трябва да постъпват – те, другите. Тези, за които носиш Отговорност. Нали ти си постигнала всичко. Друга би си строшила главата, а ти си свежа и весела. Поне пред хората. И само хората ще оценят подобаващо Твоите постижения.

Да, в детството и ти самата „излагаше“ родителите си. Колко й струваше на майка ти да понесе изцапаната ти нова поличка, с която трябва да посрещнеш гостите. Често излизаше без шапка на снега. И мама, нахлупвайки ти (незнайно защо с яд) скъпата шапчица, ти се караше какво ще кажат хората – че мама не те облича, че семейството явно е бедно, че детето прилича на скитница!

Какво ще си помислят за нея? Че е лоша майка? Че не те възпитава? Че не се грижи? Тя беше готова да обича и глези послушна и покорна дъщеря. А не такава хаймана като теб, дето си губи химикалките и тетрадките, дето забравя ябълки в чантата си, докато изгният, дето изпуска вкусната храна на чисто измития под и прочие, и прочие.

Мама, твоята любима и скъпа майка беше готова да те обича, когато слушаш и се държиш както трябва. Да обича Идеалната дъщеря, като продължение на самата себе си. Дъщеря, дори по-добра от нея самата. И при всички случаи по-добра от дъщерята на оная нахалница, дето живее отсреща, и чиито деца са като куклички – румени, послушни и с панделки. Ходят на танци и носят шестици.

Често ти ги даваха за пример и ти направо излизаше от кожата си, за да съответстваш. О, не. Ти не знаеше такива думи като малка. Ти излизаше от кожата си, за да те Обичат. Горящото непоносимо желание да станеш „добра“. Да получиш усмивка, одобрение и похвала. Любов. Ти си сигурна, че обичаш Мама. Не можеш да не я обичаш.

За теб това е жизнено важно. Без мама няма да оцелееш. Любовта й към теб е залог за твоето преживяване. Ами ако мама изчезне? Ти си готова да дадеш живота си за нея, защото децата винаги обичат майките си. Това несъзнавано желание, почти егоистично (ЕгоЦентрично) е породено от „съображения“ (Инстинкт) за собствената ти безопасност.

Ти си нейна част. Ти не можеш като малка да оцелееш сама. Затова децата почти винаги дават живота си за родителите. Или здравето си (по-мека форма на „умиране“), и боледуват, за да получат любов от мама „просто така“.

Колко години още ще доказваш на майка си, че заслужаваш любовта й, постъпвайки така, както се очакваше от теб в детството ти? Така, че да си най-добрата? Най-възпитаната, най-, най-?

Или доказваш, че „мама не беше права“, като правиш точно наопаки?

Доказваш това или обратното всеки ден от своя живот с успехите си, със собствената си дъщеря. Доказваш, дори когато мама вече не е с теб на този свят.

Ще ти кажа нещо жестоко и цинично като самата реалност. Който не иска да чете, да натисне кръстчето в ъгъла на екрана и да не продължава нататък.

Родителите НЕ винаги обичат децата си. И, честно казано, на несъзнавано ниво не са готови да дадат живота си за тях, каквото и да говорят в порива на чувствата си. Еволюцията не е предвидила такива неща, не ги е програмирала. Това не е рационално.

От гледна точка на „животинската“ част от нашата психика, какъв е смисълът да се жертваш за дете, което самостоятелно, без мама няма да оцелее? Ако мама има и други деца, и те няма да оцелеят, ако тя жертва живота си за някой от своите мъници. Да обрече на смърт всички останали?…

Към циничните и жестоки новини може да отнесем и социалните аспекти на раждането. Майките често раждат деца, защото така трябва. Забременели са. Дошло им е времето. А понякога и за да бъдат обичани. За да ги обича мъжът им или още нероденото дете. Жената си мечтае да бъде любима – ще го родя и то ще бъде само мое!

„Раждам за себе си.“ Тук има повече истина, отколкото си мислим. Почти винаги раждат заради себе си, не заради детето, с което бъдещата майка още не се познава. Бъдещата мама се готви за новата си роля на майка. Забележете, СВОЯТА роля. Сценарият на нейното щастливо майчинство може би вече е написан най-подробно, а ти… Ти я излагаш! Не си носиш шапката!  Глупачка!

Ти може и да избягаш от мама, когато пораснеш. Да се омъжиш например. Нищо лошо! Вече имаш СВОЕ семейство. Свое! Оставила си мама и можеш да правиш всичко, каквото искаш! Ти по принцип не носиш шапки, само шалове понякога.

Само че твоята връзка с мама се прехвърля върху отношенията с мъжа ти. Опитвайки се да го контролираш, да го държиш на „къс повод“, ти просто не пускаш майка си. Ти го контролираш така, както тя те контролираше по-рано. Опитваш се да си идеалната за него. Както по-рано се мъчеше за мама. Стараеш се той да е идеален, за да ви завиждат всички. Ти му предявяваш същите изисквания, както навремето ти предявяваше мама.

А твоя мъж, изневерявайки ти (немислимо за идеалните ви отношения, нали?) ти показва, че можеш да се измъкнеш от родителския контрол. Само да имаш желание. И капчица смелост да бъдеш себе си, а не идеална. Ти, оставайки вярна, плачеш с горчиви сълзи за съдбата си… И за своята… Неидеалност.

После, в средата на живота, изяла достатъчно шамари, искаш да те обичат безусловно. Такава, каквато си. Такава, каквато не са те обичали дори в детството ти. Жаждата по такова пълно приемане е доживяла до твоята средна възраст, когато най-сетне искаш пълно и безусловно приемане. Макар че … Макар че дори и като възрастна е възможно да не знаеш тези думи. Ти искаш да те обичат винаги. Дори ако НЕ си добра. И ти Безумно искаш да кажеш на мъжа си, че да, „аз съм кучка и се гордея с това“. Нека го приеме. „Обичай ме, каквато съм.“ Щом мама не можа.

И може и да ти се случи! Защо не? В този кратък щастлив миг, когато си позволяваш да не си идеална!

А след това… след това вашите отношения… как да кажа? Ти можеш да ги развалиш и сама. Голямата майсторка всичко да контролира и всичко да ръководи! Сама да започнеш процеса, да не би някой да те изпревари. Да не би обстоятелствата да излязат изпод твоя контрол. Ти толкова се страхуваш да не го загубиш! Него! Най-сетне, истинския! Който… май те обича… такава кучка…

Твоят страх да не го загубиш е многократно по-силен от радостта от близостта. От страх ти започваш да ставаш добричка, както с мама. Ами ако отдръпне любовта си? Ами ако не е забелязал, че си такава кучка?! Ами ако не понесе достатъчно дълго твоята истинска същност? Не, трябва да съответстваш! Както те учеше мама. Да станеш добра. Идеална!

А може би… може би не трябва да свикваш с щастието. Може би по-добре… да разрушиш всичко? Сама, под свой контрол?

Знаеш ли какво искам да ти кажа на ушенце? Обикновено хората край теб… хич НЕ ОБИЧАТ идеалните хора. Те са им като трън, който постоянно напомня за собствената им неидеалност. Стани идеална и точно с ТЕБ ще сравняват чуждите майки своите нескопосни дъщери. А те ще започнат тихо да те мразят – теб, безупречната майчина гордост.

Погледни МАЙКА си. Тя е била целия свят за теб, твоята Вселена, всемогъщата ти Богиня, чиято дума и воля са закон. Днес може би ти си малко по-голяма (или доста повече) от тази майка от твоята двегодишна възраст. Тя все още ли е целия свят за теб? Коя е сега, за теб, порасналата?

Ти все още я обичаш с цялата си душа, с цялото си сърце. Децата не могат да не обичат родителите си, налага им се. Но това ли е онази Всемогъща Богиня, която те поддържа жива, пред която трябва да се отчиташ? Да й принадлежиш? Това необходимо ли й е още?

Нима нищо не се е променило от времето на твоето детство? Все още ли си нейна жрица?

автор: Ирина Панина

превод от руски: Елена Енева, със съкращения
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.