
Темата за домашното насилие е потискаща. Докато събирах материалите за този текст, написан по повод 25 ноември – Ден за защита на жените от домашно насилие, често оставях компютъра настрана, за да се разсея и успокоя. Осъзнах, че някои преживявания на мои клиенти, познати и роднини всъщност са примери за домашно насилие, но че не съм си давала ясна сметка за това. Сякаш умът ми е бил замъглен, сякаш не съм искала да видя какво се случва.
Темата е тежка, защото домашното насилие може да се случи на всеки. Психиката на всеки от нас е уязвима, а то прониква точно през нея. Начинът да се измъкне човек винаги включва помощ и подкрепа отвън, а не самотно затваряне в себе си.
Домашното насилие не се проявява единствено срещу жени и деца. То в много случаи е насочено и срещу мъжете, обикновено под формата на емоционално и психическо потисничество. Всяка трета жена и неизвестно какъв процент от мъжете някога в живота си са били жертва на насилие от страна на близки хора. Това означава, че дори ние да не сме подложени на това, в обкръжението ни и в момента има хора, които го преживяват.
Искам да започна с едно предупреждение: този текст може да събуди у вас силни и тежки емоции, свързани с минали преживявания – дали защото самите вие сте били жертви на домашно насилие, или сте били свидетели, или сте чували разкази от близки.
Възможно е да осъзнаете, че в детството ви, в сегашната или в минали ваши връзки има поведения, които сте приемали за нормални, но които са форми на насилие и това да ви разтревожи. Може да осъзнаете, че самите вие или ваши познати сте били насилник или жертва в някои ситуации.
Ако в резултат на това тръгнат силни емоции, не ги задържайте в себе си, позволете си да говорите за това с добронамерени близки хора или посетете психолог. Не тръгвайте да наказвате или отмъщавате на партньора си или да се самонаказвате. Едва след като силните емоции отминат и случилото се бъде осмислено добре, едва тогава е моментът за някакво действие.
Насилието се случва и процъфтява в атмосфера на объркване, страх, срам и тайна. Изваждането му на бял свят позволява да се стигне до корените му и да бъде прекратено.
Ще ви разкажа една история.
Галя е млада жена, която се справя успешно на първата си работа.
Разказа ми за свое прибиране с родителите и сестра си късно вечерта, след гости в друг квартал. Баща й бил пиян, гневен, псувал и крещял и трите жени се опитвали с всички сили да го успокоят, за да стигнат до вкъщи без инциденти. Два пъти по-тежък от всяка от тях, висок и едър, той бил известен с буйния си нрав. Жените треперели пред него. На другия ден не посмели нищо да му кажат за начина, по който са се чувствали, защото ги е страх от него.
Галя ми разказа историята със замръзнало лице, като криминален отчет, без почти да проявява емоция. Когато я питах как го е преживяла, започна да плаче. Тъй като подобни сцени се повтарят редовно, тя е свикнала да не обръща внимание на чувствата си. Изпита облекчение, когато й казах, че това е проява на насилие. Досега не е била сигурна дали може да нарече поведението му с тази дума.
Когато била малка, баща й редовно крещял, обиждал, хвърлял предмети, забранил на майка й да работи. Тя била изцяло финансово зависима от него и той се стараел допълнително да я унижава, когато искала пари за домакинството. Мълчал й със седмици в периоди на гняв, чупел й телефона. Обвинявал я за всички възникващи проблеми. Дори когато децата плачели от страх пред него, той оставал безразличен. Галя винаги си е мечтала майка й да събере сили и да си тръгне.
Баща й е бит много като малък. На младини е злоупотребявал с алкохол.
Галя харесва мъже, които са доминантни и умеят да водят другите, но се страхува да влезе в интимна връзка. Изпитва дълбок срам от себе си и страх от отхвърляне, въпреки многото си успехи в училище и на работа. Дълбоко в себе си вярва на всяко твърдение, което я омаловажава. Когато си представя бъдеща връзка, очаква трудности, които ще трябва да преодолее с търпение, всеотдайност и обич. Но няма очакване, че и партньорът й ще стори същото.
Историята на Галя е история и на много други жени. В нея са преплетени много от обичайните обстоятелства, свързани с домашното насилие.
Всяко физическо насилие винаги е предхождано от психическо насилие, което не бива да се подценява. То включва всички действия, които причиняват душевна болка на другия. Не става въпрос за случайни епизоди, а за чести, отначало дребни заяждания и поведения, като изброените:
- Обиди и критики – За какво ли ставаш въобще?!
- Унижения, подценяване и подигравки – Какво ли разбираш и ти, какво ли въобще можеш да направиш като хората! Виж се само каква си!
- Непрекъснато прехвърляне на вината за всички проблеми в ежедневието върху единия от партньорите – Направих го, защото ти… ! Ако не беше твоят мързел, глупост, … , това нямаше да се случи! Ако ти беше по-…, аз нямаше да…!
- Изолиране на партньора от близките и приятелите му – Тия …, родителите ти, само ни излагат! Ако имаш поне малко ум в главата, няма да ги виждаш тия!
- Опити за контрол на възприятията, чувствата, мислите, действията –Сторило ти се е. Все си въобразяваш. Ти само си мислиш, че страдаш, ама това въобще не е вярно! Не ме лъжи, не може да се чувстваш …! Няма да ходиш там!
- Патологична ревност – Знам, че само това ти е в главата, като видиш съседа/колегата/случаен минувач!
- Натрапливо повтаряне на едни и същи въпроси с цел получаване на конкретен отговор, часове наред – Признай си, че…! Кажи ми с кого беше, не, това не е вярно, с кого беше?!
- Трошене и удряне на предмети, животни или други хора – може да е садистичен към домашния любимец на партньора, към деца, възрастни родители – всичко това поражда силен страх
- Безразличие към чувствата на другия – Не ме занимавай с твоите глупости! Това си е твой проблем, оправяй се!
- Заплахи за нараняване на другия или на себе си – Ще се самоубия! Ще видиш ти! Ще ти….!
- Икономически и финансов натиск – нежелание да поема важни разходи за семейството, ограничаване или пречене на партньора да работи, стриктно следене на разходите на партньора
- Следене – онлайн, наживо, четене на кореспонденция и чатове, подслушване на разговори.
Всички тези действия влияят на психиката на партньора, „промиват мозъка му“ и го потапят в засилващо се объркване, страх, вина и срам. Той започва да вижда себе си като лош, поема всички негативи от партньора си и затова не смее да разгласи, да потърси помощ, а се затваря в себе си и се самообвинява.
От разказаната история можем да видим, че физическото насилие често засяга поколенията в едно семейство. Идва от детството на родителите, бабите и дядовците и оказва влияние на техните деца и внуци. То се състои от множество привидно малки компромиси, премълчавания, примирявания от страна на пострадалия партньор в името на общото благо. Всички те уронват самоуважението, намаляват самоуважението и на децата. Те свикват, че в двойката единият партньор не изказва свои нужди и потребности и сякаш ги няма.
Майката на Галя проявява много търпение, съобразяване, страх, срам, вина, замръзване от ужас. Има голямо желание да предразположи мъжа си, да го омилостиви, успокои, за да върви всичко нормално. Има прекомерно поемане на отговорността за проблемите само от единия партньор.
Но няма уважение, няма равнопоставеност, няма истинско партньорство. А когато тях ги няма, няма и истинска обич. Децата се научават също да не очакват партньорство и равнопоставеност в отношенията си. Започват да вярват, че ще трябва да се раздават безкрайно, за да може връзката им да просъществува. Но това нарушава баланса на даването и получаването в двойката.
Може би затова Достоевски пише: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“. Когато има баланс и уважение, има и щастие.
Следва продължение на темата.
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.