Казваме „да“, правим „не“

Пасивно-агресивно поведение

Понякога хората може да ви кажат „да“ за неща, за които предпочитат да кажат „не“. Уж са съгласни, но се държат по начин, противоречащ на казаното. Прикриват чувствата си с думи и ги показват чрез действията си. Отношенията, разбира се, страдат. Чудите се какво става? Добре дошли в подмолното царство на пасивно-агресивното поведение!

Ако ваш партньор или познат се държи по такъв начин, не бързайте да го обвинявате в съзнателен стремеж да ви накаже. Това е навик, научен в детството, който може да се промени. Хората обикновено се държат така, когато се чувстват безсилни и не вярват, че като изразят на глас мнението или чувствата си ще променят ситуацията.

Неизразеното им чувство обикновено е гняв. Когато на децата не се позволява да го изразяват, те порастват като отличници по пасивно-агресивното му проявяване.

Пасивно-агресивното поведение най-често приема някоя от следните форми:

  • Протакане
  • Нескопосно изпълнение на обещана работа
  • Неспазване на обещания
  • Преструване, че не сме чули, видяли, запомнили или разбрали молба на другия
  • Игнориране и мълчание
  • Кисело отдръпване
  • Саркастични забележки
  • Разпространяване на клюки

Понякога е насочено най-вече към близките, понякога – към колегите. Някои може да показват подтиснатия си гняв към всички, а други да го насочват предимно към другия пол, конкурентите или шефовете.

Ако човекът, когото обичате, е пасивно-агресивен, е трудно открито да изразявате и говорите за чувствата си. Важно е обаче да го правите, защото с времето мълчанието може да подкопае отношенията ви.

Пасивно-агресивните хора често не усещат собствените си емоции, не осъзнават, че изпитват гняв, дори когато телата им изпращат съответните сигнали. Може да са почервенели, със стиснати юмруци и кръстосани ръце и крака и пак да не усещат, че са като бомба пред взрив.

Ако някой път усетите сдържания гняв в партньора си или се изненадате от студената му реакция, когато всичко уж е наред, може би е добре да го изразите гласно. Кажете му как сте се почувствали, без обвинения или нападки. Направете го насаме, защото чувствата се обсъждат най-добре в спокойна обстановка. Например можете да кажете:

 „Чувствам се объркана. Начинът, по който ме гледаш, ме смущава. Сякаш си ми ядосан за нещо.“

или

„Мълчанието ти ме натъжава. Сякаш съм станала невидима и нямам значение за теб.“

Пасивно-агресивното поведение спъва създаването на истинска интимност с партньора. За съжаление, вие не можете да промените неговото поведение, можете да промените само своето собствено, а той да ви последва, ако наистина държи на вас.

Задайте си въпроса „Има ли начини, по които без да искам насърчавам неговото пасивно-агресивно поведение?“

Понякога, без да усетим, влизаме в някоя от следните роли, които го подтикват към това:

Пасивния страдалец – правим се, че не забелязваме пасивната агресия на партньора, без да му казваме какво всъщност искаме и да определим ясно какво е важно за нас и какво не бихме търпели. Това го насърчава да продължава да се държи така. Очевидно е, че може да използва своето поведение като оръжие срещу нас и да му се размине без последствия.

Спасител/ката – обгрижваме непрекъснато партньора си, оправяме му кашите, спасяваме го от кризи.  Той продължава по същия начин. Защо да се променя, щом сме там да оправим последиците? Чувството, че е център на вниманието и усилията ни му дават усещане за сила. А взаимоотношението от партньорство се превръща в обгрижване тип родител-дете.

Треньор или съдия – превръщаме се в критик на партньора си и редовно му казваме, че трябва да се промени за добро, караме му се, че не поема отговорност или определяме как трябва да се държи, макар да знаем, че няма да го направи. Това често му напомня за битките от детството му, когато е трябвало да устоява на доминиращ възрастен, за да оцелее. Партньорството се превръща в неизказана битка за надмощие.

Обикновено пасивно-агресивният партньор се затруднява да определи границите си –  да изрази какво е приемливо за него и с какво е абсолютно несъгласен. Съответно е склонен да нарушава чуждите граници. Затова е добре вие ясно да му съобщите своите.

Бъдете конкретни какво ви дразни и кое поведение е абсолютно неприемливо за вас. А след като сте сигурни, че е разбрал какво искате, бъдете готови да ги пазите. Ако например многократно обещава да изпълни нещо, но не го прави, съобщете му, че това е неприемливо за вас и какво ще направите, ако още веднъж не спази обещанието си. Говорете с него спокойно и внимателно, целта е да подобрите връзката, а не да го наказвате.

Но ако още веднъж наруши обещанието си, бъдете твърди и направете това, което сте казали. Така партньорът ви ще разбере, че това е важно за вас. И ако държи на вас, ще се съобразява.

Пасивно-агресивното поведение понякога може да е много болезнено за другия. Скоро ще ви разкажа повече за една от най-неприятните му форми – продължителното мълчание.

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.