
„Преди просветлението: Цепи дърва, носи вода.
След просветлението: Цепи дърва, носи вода.“
Будистка поговорка
Ако напоследък сте общували с психолози, гурута или хора с духовни стремежи, със сигурност сте чули думичката „осъзнатост“. Може би страстно са ви убеждавали колко е важно да бъдете осъзнати, без да обясняват какво точно имат предвид. Внушението обикновено е, че осъзнатите хора притежават важно качество, което ги издига над останалите. Преди да се потиснете и засрамите от себе си, нека видим за какво става въпрос.
Осъзнатостта е древна идея. Тя е будистка концепция на 2700 години. Според Оксфордския речник, това е умствено състояние, при което човек се фокусира върху настоящия момент, като спокойно отбелязва и приема чувствата, мислите и телесните си усещания, което се използва като терапевтична техника. Според будистите, осъзнатостта настъпва в момента, в който забелязваме нещата такива, каквито са, преди още да облечем възприятието си с думи. Осъзнатостта е спокойно приемане на това, което е. Тя помага да излезем от шаблонния начин, по който възприемаме себе си или света – начин, който сме усвоили като деца от родителите и обкръжението си.
Когато човек практикува осъзнатост, той не слага думи-етикети нито на себе си, нито на преживяванията си, а само ги наблюдава. Това му позволява да си почине от напрежението, което определенията като: опасен, вреден, лош, мързелив, безполезен, глупав, некадърен, страхлив, долен, пропаднал, несигурен, нестабилен, велик, страхотен, ценен, важен, желан, харесван, обожаван и прочие създават в душата му. Слагането на оценки на хората, събитията и явленията поражда автоматичните ни реакции към тях – гнева, завистта, страха, тъгата, срама.
От раждането ни близките, учителите, приятелите ни учат кое е добро, а кое е лошо. Малкото дете няма опит и приема това знание безкритично. Така се създават споменатите по-горе шаблонни начини за възприемане на себе си и света. Те пораждат очакванията и тревожността.
Осъзнатостта ли ще спаси съвременния човек от напрежението в живота му?
Интересно защо разумният homo sapiens си усложнява толкова много живота, като дава определения и като учи децата на шаблонно възприемане на себе си като умни, смели, глупави, мързеливи, страхливи, красиви, мъжествени, женствени…(тук можете да вмъкнете всичко, което сте чували за себе си като дете)? Може би все пак има някаква полза от НЕосъзнатостта?
Да, има.
Осъзнаването е бавно, несъзнаването е бързо.
Ако някога сте карали шофьорски курс знаете колко напрягащо е в началото да мислите и следите пътя, другите коли, пешеходците, позицията на краката си, положението на скоростния лост? И как постепенно ръцете и краката започват сами да действат, без да ги мислите? Шофирането е пример как едно осъзнато действие става несъзнавано.
Другото име на несъзнаваното е навик.
В ежедневието не можем да си позволим да правим всичко осъзнато. Налага се да разчитаме на навиците си, защото те икономисват психическа енергия и позволяват нещата да се случват по-бързо. Докато осъзнатостта е по-скоро занятие за ума, навиците са занятие за тялото. Ако някой говори за осъзнатост, без да изгражда навици, най-вероятно интелектуализира – това е психична защита, която му позволява да намали тревожността си.
Осъзнатостта и навика са двете страни на една и съща монета.
Осъзнатостта помага да изградим по-реални представи за себе си и света, а навиците – да действаме по-полезно и енергоспестяващо в него. Неосъзнатите навици и осъзнаването, лишено от действия са като кола без шофьор и шофьор без кола – нито едното от двете не ни помага да живеем добре.
Може несъзнавано да оставяме мръсните си дрехи навсякъде, за да преживеем отново състоянието на деца, които се радват на живота и се наслаждават на майчинска грижа от партньора си. Дори когато го осъзнаем, дрехите няма да започнат да се прибират сами. Ще се наложи ден след ден да полагаме усилия и разтребваме след себе си, да се научим да перем, гладим, сгъваме и подреждаме – все уморителни и досадни дейности.
Може в разгара на скандал с партньора да осъзнаем, че си вредим и дори да спрем автоматичната реакция и да замълчим. Но за да изградим добри взаимоотношения, ще се наложи се научим да се сдържаме, преговаряме, обясняваме позицията си, отстъпваме, което изисква време, усилия и постоянство.
Постоянството обаче ни подарява навика – умението да правим нещо с лекота и без особено мислене.
Така чрез действието успяваме да довършим своята „монета“ и със задоволство да я чуваме как прозвънва в „касичката“ на житейските ни знания и умения.
Затова психотерапевтите предупреждаваме клиентите си, че психотерапията е двойна работа – болезненото копане в несъзнаваното, за да осветлим кое какво е в живота ни и не по-малко трудното и заземяващо изграждане на навици, съответстващи на новите осъзнавания. Веднъж започнат, този цикъл продължава с години и се нарича развитие.
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.