Раждаме се отворени към света. Позволяваме му да влезе в нас и после реагираме, без нищо да спира изразяването на чувствата ни. Плачем, викаме, смеем се – без ограничения, без съобразяване с обстоятелства или хора.
После бавно се научаваме да разпознаваме това, което ще ни причини болка. Когато ни ударят с юмрук в корема – въздухът излиза и боли. И когато видим насочен към нас юмрук, сами стягаме мускулите си, за да не усетим болката. И така, ден след ден, мускулите ни остават стегнати, за да ни предпазят от страданието. Стягаме се, за да понесем, че мама отива на работа и ни оставя в яслата,стягаме се, за да не показваме чувствата си, защото за тях ни наказват, стягаме се, защото вече вярваме, че само докато контролираме емоциите си, ще ни обичат и приемат.
Но емоциите са енергията на живота. Те са компасът, който ни насочва – искам да дойда тук, защото тук е приятно, не искам да отивам там, защото там е неприятно. Затваряме компаса си, затискаме го някъде надълбоко в нас и тръгваме, водени от разума. А какво е разумът – куп правила, които сме наследили от другите, от хора, също загубили вътрешния си компас.
Губим посоката към удоволствието. Към това, което ни прави щастливи. Предаваме себе си, за да останем свързани с другите, защото ужасно ни е страх да не останем сами.
И ето ме тук – стоя пред теб и самото ти присъствие поражда у мен различни емоции. Поражда желания. Тялото ми се тресе, иска да се притисне в теб, иска да преживее изразяването на чувствата, удоволствието, да изригне цялата тази енергия навън и да притихне уморено и удовлетворено.
Как да изхвърли енергията? Чрез множество ситни потрепервания на мускулите. Само че… мускулите ми са стегнати. Нали от години стоят така, за да ме предпазят от болката от отхвърлянето, от болката от нарушеното доверие.
Изхвърлям енергията на малки порции – оргазмът ми е слаб. Но толкова позволяват стегнатите ми мускули. Затова след малко искам още и още. И се залъгваме с мисълта колко велики любовници сме, колко ненаситни са желанията ни… а всъщност сме блокирани и затворени зад твърдите си брони, копнеещи един за друг, натрупали напрежение и никога не успели истински да стигнем до удоволствието.
Затова те моля – бъди търпелив с мен. Нека заедно изгоним страха и бавно опитомим доверието… в себе си и един в друг.
Елена Енева
психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
