Наръчник по скърбене

Да загубиш любим човек

Да загубиш любим човек или нещо, което обичаш, е много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до психологична травма. Но мъката, която е изразена и изживяна, постепенно намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ни. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ни по-пълна и по-позитивна.

Какво е мъка?

Определението за мъка е: емоции и усещания, които съпровождат загубата на някой или нещо ценно за нас.

Самата дума навява асоциация с нещо трудно. И наистина, мъката често ни притиска към земята с психологическите и физическите си прояви.

Когато някой близък почине, ние не просто губим тази личност на физическо ниво, а също се изправяме пред загубата на това, което е могло да бъде. Нашата болка включва липсата на някой в креватчето, станалите излишни предмети след загубата, копнежа по миризма или докосване. Но мъката, че любимият човек ще пропусне всички важни моменти в живота често трае по-дълго от болката от чисто физическата липса. Училището, което никога няма да завърши, сватбата, на която няма да танцувате, всеки празник, отбелязващ завършен житейски етап, подновява мъката ни.

Как реагираме на загубата

Как е починал човекът – Реакцията ни към неочаквана смърт може да бъде много по-различна от начина, по който се чувстваме, когато някой обичан човек умре след дълго боледуване. Във втория случай изпитваме предварителна скръб, още преди човекът да умре.  Чувстваме се опустошени в момента на смъртта, но понеже сме започнали да тъгувате по-рано, е възможно да се възстановим по-бързо.

Близостта на връзката – дали става дума за съпруг, родител, брат/сестра, дете играе роля, разбира се. При кръвен роднина е важно дали този човек е имал ежедневно участие в живота ни. Освен това е важен психологическия тип на вашата връзка – гладка или бурна? Ако имаме недоизказани емоции с човека, който сме загубили, ако последните ни думи са били ядосани или в лошо настроение, това може да увеличи мъката. По-дълго скърбим, ако сме били недоволни от човека приживе, защото вече сме загубили възможността да „поправим“ липсващото, но желано във връзката ни.

Личността на страдащия – Уравновесените хора вероятно изпитват също толкова болка от загубата, както и човек, който обикновено е депресиран или много емоционален, но вероятно им е по-лесно да постигнат отново душевно равновесие и да се радват на живота. Хората, които по-трудно се справят с проблемите на ежедневието изживяват по-трудно възстановяването след загуба.

Вашият опит – Какво сме научили за загубата от други хора и от собствения си опит може да даде информация как ще се справим със загубата на любим човек.

Подкрепа – Изключително важно е да имаме хора в живота си, които да ни подкрепят емоционално, докато скърбим. Много важно е приятелите и семейството да приемат загубата ни също толкова сериозно като нас. Много хора подценяват спонтанните аборти, макар че за родителите те представляват смърт на дете. Няма значение колко възрастен е бил починалият човек или колко болен. Загубили сме някой, когото сме обичали, това боли и се нуждаем от подкрепата на хората, които ги е грижа за вас.

Има ли етапи на скърбенето?

През 1969 година, след години работа със смъртно болни пациенти от рак, психиатърката Елизабет Кюблер-Рос въвежда скала, наречена “петте етапа на мъката”. Макар че тези етапи показват чувствата на хората, които са били изправени пред собствената си смърт, много хора вече ги прилагат към изживяването на други негативни промени в живота (раздяла, уволнение, смърт на любим човек). Според Кюблер-Рос етапите на скърбене са следните:

  • Отричане : “Това не може да ми се случва”
  • Ярост: “Защо ми се случва” “Кой е виновен?”
  • Обещание: “Ако това отмине, аз ще…”
  • Депресия : “Нямам сили за нищо”
  • Приемане: “Приемам това, което се случва/се случи”

Самата Кюблер-Рос никога не е твърдяла, че тези етапи са верни за всеки, който скърби. В последната си книга, тя казва: “Стадиите, които изброих, не са инструмент, с който да напъхаш хаотичните емоции в спретнати пакетчета. Те са реакциите към загуба, които повечето хора проявяват, но няма типична реакция към загуба, както няма и типична загуба. Нашето скърбене е също толкова индивидуално като нас самите.”

Няма график за скърбенето. Докато чувството за загуба и тъгата може никога да не изчезнат напълно, хората преминават през скърбенето различно. Някои откриват, че след няколко седмици или месеци периодите между моментите на мъка се удължават и те успяват да усетят покой, нови надежди и да се радват на живота все по-дълго време. Други може да изживеят години на безкрайна мъка.

Жалеенето: Жалеенето често е културно-обусловен процес, който помага на хората да преминат през процеса си на скърбене. Докато повечето култури жалеят различно, процесите на скърбене имат общи идеи: признаване и приемане на смъртта, сбогуване, жалеене за определен период и начини за отдаване на почит на починалите. И накрая, жалеещите са стимулирани да продължат нататък и да осъществят нови връзки. Различните култури често определят какво е подходящото поведение за различните членове на семейството, както и ролята на децата по време на жалеенето.

Справяне с мъката и загубата

Единственият най-важен фактор за възстановяване след загуба е наличието на подкрепа от други хора. Дори ако не ни се говори за чувствата  ни при нормални обстоятелства, много е важно да говорим, когато скърбим. Фактът, че другите знаят и разбират нашата скръб, помага да се чувстваме по-добре и по-малко сами в болката си.

Подкрепата може да дойде от различни източници:

Приятели – Нека близките  хора получат възможност да се погрижат за нас, дори ако смятаме, че трябва да сме силни и да се справим сами. А ако живеем далеч от семейството си, верните ни приятели могат да окажат подкрепа.

Семейство – Смъртта на близък човек може да сближи хората и дори да ги сдобри (но може и да раздели семейства, особено в случаите на неочаквана и жестока смърт, затова е важно да съчувстваме на чуждата скръб и да не отправяме обвинения). Споделянето на загубата може да направи товара на скръбта по-лесен за носене. Спомените за човека, който сме загубили може да ни помогне да се възстановим.

Религиозна общност – Ако сме религиозни, може да получим голяма утеха от религиозните ритуали. Ако не сме, може би сега е времето да потърсим религия, която ни удовлетворява.

Групи за взаимопомощ – Има много групи за взаимопомощ, където може да намерим хора, преживели подобна на нашата загуба.

Терапевти и други – Разговорът с психотерапевт или специализиран психолог може да е добра идея, особено ако скръбта ни не намалява с времето – например, месеците отминават, но все още имаме физически симптоми като липса на апетит, трудности със заспиването или ако емоциите ни пречат да се справяме с ежедневието.

Откъдето и да получите подкрепа, приемете я и не скърбете сами!

Един от ключовите елементи на здравословното скърбене е да позволим на емоциите си да излязат на повърхността, за да ги преработим. Потискането на чувствата с мисълта, че те ще избледнеят с времето, води до дългосрочна вреда. Спирането на процеса на скърбене ще забави или ще намали способностите ни за възстановяване.

Ако хората не знаят как да помогнат, най-добре е да им кажем – да ни заведат на кино, да ни сготвят храна или просто да ни прегърнат, докато плачем. Ако някой се чувства неудобно от нашите прояви на емоции или от нуждата ни да говорите за починалия, тактично може да им кажем, че да говорим за мъката си е част от изживяването на скръбта.

Как да се справим с мъката и загубата:

  • Да изразим чувствата си по материален или творчески начин. Да напишем статия за нашия любим човек, или да му напишем писмо за всичко, което никога не сме успели да му кажем. Да направим албум или табло за него, да създадем паметник в негова чест (например, ако човекът е обичал цветя, да създадем или финансираме създаването на градинка), да се включим в организация, която подкрепя важна за нашия любим човек кауза.
  • Да се погрижим за тялото си. Да спим достатъчно, да се храним и движим редовно. Да не използваме алкохол или наркотици, за да потиснем болката от мъката или да си повишим изкуствено настроението. (това се отнася и за антидепресантите, които уж отслабват мъката, но мъката, за разлика от депресията, не е заболяване, и маскирането на болката с медикаменти не помага, за разлика от изживяването на скръбта). Здравословните навици помагат в скърбенето, но използването на химични вещества  забавя възстановяването и може да доведе до дългосрочна зависимост.
  • Да не позволяваме на други хора да ни казват как да се чувстваме, нито пък сами да си нареждаме как да се чувстваме. Мъката е наша собствена и никой не може да ни казва кога е време да “продължим” или да я “преодолеем”. В същото време е съвсем нормално да се ядосваме на човека, който е починал, да плачем всеки ден, ако ни е мъчно, да крещим на небесата без това да ни смущава. Всъщност, няма нищо лошо и ако се смеем. Ако гледането на смешни сериали помага да се чувстваме добре, никой няма право да ни казва, че това не е уместно.
  • Да планираме предварително. Всички годишнини, празници и важни събития в живота могат да бъдат особено мъчителни. Най-вероятно ще изпитаме емоционални сривове и това е  напълно нормално. Ако празнуваме заедно с други роднини, може да поговорим с тях предварително какви са техните очаквания и да се споразумеем как да почетем и починалия ни любим човек.

Скърбене при самоубийство

Самоубийството на любим човек повдига болезнени въпроси, съмнения и страхове. Някои култури го разглеждат като срамно действие или обида към Бог. Живите се питат: Защо любовта ми не беше достатъчна, за да го спаси? Какво трябваше да направя? Къде сбърках? Какво ще си помислят хората? Чувствата на провал, срам и вина надвишават мъката от загубата. Освен гореописаните стратегии за възстановяване, за важно да направим следното, ако загубим близък при самоубийство:

  • Ако сме притеснени по религиозни съображения, може да опитаме да се свържем с внимателен свещеник, който не бърза да съди и да поговорим открито с него за това, което се е случило и за нашите чувства.
  • Вместо да се притесняваме за клеймото на самоубийството, да се концентрираме върху нашето собствено възстановяване и оцеляване.
  • Да се изправим пред думата “самоубийство”, колкото и да ни е трудно. Ако пазим причината за смъртта в тайна, никога няма да можем да говорите свободно за човека, който сме загубили и ще си препречим пътя към възстановяването.
  • Да разговаряме открито със семейството и приятелите си, за да могат всички да изразят мъката си.
  • Да направим нещо в полза на другите, в памет на починалия ни близък.

Разликата между мъката и депресията

Докато скърбим, може да изпитаме различни симптоми на депресията, като чест плач, дълбока мъка и подтиснато настроение. Обаче, макар депресията обикновено да се определя като психологическо заболяване, скърбенето не е. Мъката е нормална и здравословна реакция към загубата и не е болест. Симптомите й са болезнени, но те спомагат за адаптацията към новия ни живот.

Американската психиатрична асоциация твърди, че като правило, обичайното скърбене не изисква използването на антидепресанти. Медикаментите могат да облекчат някои симптоми на мъката, но не могат да повлияят на причината, която е самата загуба. Заглушавайки болката, която трябва да бъде преработена психически, антидепресантите забавят процеса на скърбене. Когато скръбта повече от година пречи на обичайната ни дейност, може би страдаме от депресия. Особено застрашени сме, ако по-рано сме страдали от депресия, или ни липсва подкрепа.

Симптоми на депресия при скърбене:

  • Силно чувство за вина
  • Мисли за самоубийство
  • Чувство за безполезност
  • Бавен говор и движения
  • Неспособност за работа извън или в къщи, или за учене
  • Вече не намира удоволствие в предишни любими дейности
  • Халюцинации за починалия

Ако изпаднем в депресия след загубата на любим човек, вероятно ще ни трябва помощ от психотерапевт, за да я преодолеем.

При скръб:

  • тъгата е основната емоция
  • мъката се усеща като нещо реално
  • разговорите за мъката облекчават
  • болката се свързва със загубата
  • яростта е без склонност към насилие
  • вината е по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалия
  • вашата самооценка и самоуважение обикновено остават непроменени
  • сънувате човека, който сте загубили
  • състоянието ви се подобрява от самосебе си с времето.

 

Елена Енева
психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.