
Как мозъкът управлява поведението на децата? Как се променя в процеса на израстването им? Как децата научават новите умения и от какви съставни части се състои всяко умение? Отговор на тези въпроси ни дава детската невропсихология – наука, която разглежда как се оформя мозъчната организация на психичните процеси на детето. Звучи сложно, но какво значи? Означава, че зад всяко поведение на детето (игра, спазване на правила, движения, четене, писане) стои активна комуникация между множество различни части на мозъка, които трябва да работят заедно, за се случи даденото действие. Всяко поведение на хората изисква добре организирана работа на мозъчните ни структури.
Представете си един голям симфоничен оркестър, който се опитва да изсвири сложно класическо произведение. Какво ще се случи, ако част от музикантите реагират със закъснение? Или главната цигулка отсъства по болест? Или пианистът е уморен и едва-едва натиска клавишите? Или диригентът говори по телефона и не ръководи оркестъра? Със сигурност музиката ще е различна от очакваното.
Същото се случва и в нашия мозък – той понякога не разполага с достатъчно енергия, или отделните му части не успяват да общуват достатъчно добре, или някои просто не са успели да съзреят и да се развият достатъчно, за да се справят със задачите, които им поставяме.
Какво се случва с мозъка по време на порастването?
Мозъкът е орган, който започва да се променя и развива още преди бебето да се роди. При новороденото той изглежда и работи по един начин, при 5-годишното морфологията и начинът му на действие са други, при 15-годишните тинейджъри – трети. Затова и задачите, с които може да се справи едно новородено и един абитуриент са много различни.
През последните 30-40-години задачите, които се поставят пред детските мозъци силно се промениха. Промени се начинът ни на живот, средата, ценностите и стремежите. Израстването на децата се случва по все по-нетипичен начин, все по-далечен от модела, който Майката Природа стотици хиляди години е използвала, за да подготви добре работещи мозъчни системи, които невропсихологията изучава.
Сегашното развитие понякога води до куриозната ситуация различните музиканти в оркестъра ни да са със съвсем различен опит – един вече е виртуоз, а другите още свирят гамата, защото не са имали възможност да се обучават и упражняват.
Днешното детство силно ограничи физическото движение на децата, което е един от главните начини за стимулиране и развитие на мозъка. Ограничи времето, прекарвано в съвместни игри, свързани с движение на открито, спазване на правила, живо общуване. В големите градове силно намаляха възможностите детето самостоятелно да се придвижва и изследва района, в който живее, да взима само решения за това, кога какво да направи.
Съвременните деца са много заети отрано с обучение по четене, писане, смятане. Образователните системи, а и родителите и в Европа, и в САЩ „смъкват“ все повече учебен материал от началните класове към детските градини. Изискванията към децата ни нараснаха многократно, а възможностите да развият и надграждат своите мозъчни функции понякога отсъстват.
Как Невропсихологията помага на децата?
Невропсихологията наблюдава и изследва с различни тестови задачи отделните градивни „тухлички“, които съставят сложните сгради на „Писането“, „Четенето“, „Смятането“ и другите висши психични функции.
Мозъчната структура винаги трябва да е „построена“ преди да започне използването на дадена функция (движение, реч, памет, писане, смятане, мислене и др).
Невропсихолозите намират на кое ниво има „нестабилни“ тухли и започват внимателно и целенасочено да работят за укрепването им. Те не се опитват да построят покрива, преди да са заздравили основите. Много често обучение, което изисква от децата да изпълняват сложни умствени дейности, които изпреварват текущото им ниво на развитие, характерно за възрастта им, енергийно ограбват някои развиващи се части на мозъка и дългосрочно нанасят повече вреда, отколкото е ползата от по-ранното усвояване на умение.
Ако претоварваме една недостатъчно добре развита мозъчна функция, няма да постигнем успех, напротив, тя може съвсем да рухне. Ако караме дете, което има затруднения със смятането, да решава още и още задачи (надграждаме покрива), само ще го изтощим, обезкуражим и ядосаме, без да постигнем особен ефект. И постепенно може да стигнем до нежеланата ситуация, в която детето плаче и не иска да се занимава или не иска да ходи на училище.
Развитие чрез движение и игра
Невропсихологичната възстановителна работа протича чрез игри, които имитират естествените дейности и задачи, които не са били усвоени на даден предишен етап от развитието.
На дете, което е неспокойно, не внимава, или не помни добре, например, може да му се предложат дихателни практики. На дете, което не овладява елементарното смятане, може да му се дадат игри, свързани с опознаване на собственото тяло или с преценка на разположението на предметите в пространството.
Обикновено децата се занимават с желание и удоволствие, а често цялото семейство започва да играе заедно игрите, които помагат на детето им да се развива. Занятията помагат при проблеми с регулацията на емоциите и действията. Поведението става по-спокойно и не толкова импулсивно, повлиява се нежеланието да се ходи на училище, развива се умението да се поставят и постигат цели, самоконтрола, социалните умения.
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.