Снахи и свекърви

Сигурно сте чували историята за онази жена, дето имала син и живеела съвсем нормално, а после, най-неочаквано, се превърнала в отвратително Свекървище? Не? Тогава може би знаете другата история – за младата жена, която изглеждала като обикновена приятелка на сина, но еволюирала в зла Снаха? 

Не може да не сте ги чували! Това са страшните истории, които много жени започват да разказват, след като съдбата щастливо събере двама млади чрез сватба или раждане на бебе.

Промяната може да настъпи за една нощ. Както чух една млада майка да казва: „Не знаеш майка му каква свекърва е станала, откак се роди бебето! Само ме гледа под лупа и ми дава съвети! А си беше съвсем нормална години наред!“. Всичко това казано с възмутено-невярващо-втрещения тон на човек, въвлечен против волята си в неприятности.

Какво кара две жени, които се разбират достатъчно добре месеци или години наред, изведнъж да се наострят една към друга? 

Любителите на теории, свързани с Едиповия комплекс веднага ще кажат, че майката не иска да се раздели със сина си, иска го само за себе си и вижда съперница в лицето на жена му. Това може би е вярно в някаква степен, но не обяснява защо проблемът се обостря след раждането на първото дете. А и в днешно време синът може да живее в друг град или държава и отдавна да се е откъснал от рожденото си семейство, като поддържа бегла връзка с него. 

Какво задейства спусъка на взаимното женско раздразнение? Защо то никога не се проявява с чак такава сила между свекъра и снахата, тъста и зетя и остава главно в сферата на вицовете между зетя и тъщата? 

Винаги когато избликват мощни чувства, те са свързани с дълбинните, архаични слоеве на психиката, там, където се решават въпросите за живота и смъртта, за територията, принадлежността и оцеляването, за отглеждането на малките и продължаването на рода. Нищо чудно, че в такива моменти хората изглеждат малко неадекватни и не могат да се овладеят.

Когато мъж и жена се събират за сериозна връзка, съюзът им ги превръща в членове на два рода едновременно. А кой определя начина, по който едно семейство живее в дома си – жените в него. Традиционно те са изтъкавали платното на ежедневните грижи – какво и кога ще се яде, колко ще е чисто, подредено, уютно. А върху това платно мъжете са рисували образа на семейството в обществото. И макар че сега тези грижи са споделени, водещата роля все още е на жените, защото стремежът за подреждане на бита е дълбоко заложен в природата им.

Как ще живее младото семейство?

По правилата, създадени в дома на свекървата или по правилата, създадени в дома на тъщата? По техни собствени правила? 

Снахата и свекървата са самоназначени представители на родовете, които някак трябва да определят кои ежедневни практики трябва да бъдат предадени към бъдещето. Архаичните емоции обаче могат да направят атмосферата между двете толкова смразяваща, че въобще да не става въпрос за обсъждане и договаряне. 

Снахата винаги е различна. Тя носи нови, чужди качества, които вероятно липсват в рода и могат да са полезни за семейството. Но различието първоначално поражда страх.

Как семейството допуска някой външен да влезе в него?

Има две стратегии – като отблъсква другия, защото е чужд или като се опитва да го преправи по свой модел, за да го приеме. Снахата мечтае да се почувства сред свои хора, когато е при роднините на мъжа си, но получава сигнали, че е различна от тях или че не знае как да се държи. Тя се изправя пред страха си от отхвърляне от групата. Затова често е в напрежение, тялото й е готово за битка. Това състояние я кара да реагира и на най-малките думи или действия на свекървата като на нападения. А ако свекървата опита да промени снахата така, че да може да я приеме като своя, младата жена го приема като вечно недоволство и критика. Нейното поведение пък събужда страха на свекървата, че ще загуби детето си – друг дълбок страх.

Възпитаваме децата си как да се държат, така че да не посрамват семейството. И това е основно женска функция – „Майка ти не те е научила да се държиш както трябва!“ Само че, снахата не е дете и опитите да я научим как да се държи се посрещат на нож. А свекървата се срамува, когато новата й дъщеря по сватовство не знае какво е допустимо и как да прави неща, които са отличителен белег на нейното семейство.

Как да се справим със срама си, че семейството на сина ни не е като нашето?

Че внучето ни не се отглежда както смятаме за правилно да се отглеждат деца? Как да балансираме между чувството за близост/родственост и чуждост/различност? Можем ли да си позволим да сме „лоша майка“, която не е научила „детето-снаха“ да се държи както трябва? Да сме „лоша майка“, която оставя снахата да не се грижи достатъчно добре за „детето-син“? 

Може би, за да бъдем добра свекърва трябва да си позволим да бъдем лоша майка?

(Към част 2)

Елена Енева, психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.