Как да останем стабилни във времена на стрес

След две години живот в неизвестност и тревога, свързани с пандемията, очаквахме вълната от Омикрон да стихне и стресът най-после да намалее. Но вместо да се успокои, обществото ни бе разтърсено от случващото се в Украйна. Страхът отново започна да се лее отвсякъде – от новини, социални мрежи, разговори, подсилен от видеоклипове, дезинформация и непрекъснатата борба на полярните мнения и силните емоции. Нивото на стрес стана твърде високо. Емоционалното заразяване с негативните емоции на околните – също. 

Как да останем стабилни?

Ричард Лазарус нарича стреса състояние или чувство, което човек изпитва, когато осъзнае, че изискванията превишават личните и социални ресурси, които той може да мобилизира.

И така, за да намалим стреса, трябва или да намалим изискванията, или да съберем още лични и социални ресурси. 

Първото, което можем да направим, е да намалим стимулите, които ни стресират. 

Второто е да повишим стресоустойчивостта си – способността си да понасяме интелектуалните, волеви и емоционални натоварвания, без вредни последици за здравето, за околните или за професионалната ни дейност. Всеки от нас има различна стресоустойчивост – хубавото е, че тя може да се развива.

Как да намалим вредните стимули

Новините пораждат страх и тревога. А страхът и тревожността по същността си са  напрегнато взиране в бъдещето. Ако непрекъснато сме под влиянието на страшни картини, то държим организма си постоянно наводнен с хормони на стреса, с всички негативни последици от това върху имунитета и способността за действие. 

Страхът и тревогата намаляват, когато стоим в настоящето – а настоящето е това, което в момента възприемаме през сетивата си. За да се успокоим е достатъчно да си дадем сметка точно какво виждаме, чуваме, усещаме с кожата си, подушваме, усещаме на вкус в момента, да обърнем внимание как дишаме, да усетим как се движи тялото ни. За щастие, в България в момента няма война. Виждаме заснежени дървета, чуваме бръмченето на обичайния трафик, усещаме плата на палтото под пръстите си, подушваме миризмата на банички откъм баничарницата и можем да усетим как се движат челюстите ни докато опитваме на вкус една. Представихте ли си го? Усетихте ли как ви повлия?

Тревожността винаги е свързана с усещането за липса на контрол

За да я намалим е важно да започнем да контролираме плашещите информации, които стигат до нас и особено тези, които стигат до децата ни. Тяхната способност да осмислят случващото се още е недоразвита, по-малка е от нашата, затова не трябва да бъдат натоварвани колкото възрастните.

В момента, социалните мрежи са отровни за психичното здраве както на малки, така и на големи. Поглъщането на големи количества негативни новини е вредно. Много важна е мярката. И тази мярка я определяме и налагаме сами. Ако непрекъснато сме в темата за войната и ни избива на гневни реплики или истерични емоции, по-добре да спрем и да си дадем малко време да се успокоим. Да сготвим, да пуснем прахосмукачка, да си вземем душ – да направим нещо реално полезно за себе си и близките си. Да стоим в реалността, и да правим нещата, които можем да контролираме. По-добре да останем недоинформирани за страшните детайли, отколкото да бъдем свръхинформирани и изкарвани непрекъснато от равновесие.

Нашата психика има способността да се самолекува, стига да й създадем подходящи условия за това.

Всички познаваме феномена на емоционалното заразяване – когато човек е в досег с емоциите на много хора, започва и той да ги изпитва. И усещането е страхотно, когато става въпрос за екстаза на концерт на любимата група, но потапянето в масовата паника сега може да е разрушително. 

Как да говорим с децата

В момента е важно да обясним накратко на децата какво се случва, но да не затъваме в дълги разговори по темата за войната. За тях е важно да запазят усещането си за безопасност и сигурност, затова, че обичайният начин на живот продължава. А то и без това е разклатено от бъркотията в последните години. Важно е да продължат да играят, да ходят на спортове и други занимания, да живеят своя детски живот. Прекомерното изправяне пред силни стресори може да доведе децата или до състояние на тревожна свърхактивност или до замръзване, апатия и липса на енергия. Това може да се прояви като плачове, трудности със заспиването, желание да спи с родителите, вкопчване, липса на желание за действие. Груповите дискусии трябва да са кратки, за да не се стига до некотролируеми изблици на емоции, емоционално заразяване и емоционално травмиране.

Изключително важно е да ограничим престоя им в TikTok, където въпреки усилията на социалната мрежа да филтрира тревожното съдържание, децата могат да видят видеоклипове от мястото на военните действия и да бъдат вторично травматизирани като свидетели.

Работа на възрастните е да осмислят и да се подготвят за промените, които войната в Украйна ще донесе за България.

Това означава да помислим какво бихме искали да направят децата ни в случай на тревожна ситуация у нас и да изрепетираме сценария – на кого да се обадят, къде да отидат, как да се държат. Да си дадем сметка какво бихме направили ние като възрастни? Предварително отрепетираното действие намалява паниката в рискова ситуация.

Как да повишим стресоустойчивостта си

За да повишим стресоустойчивостта си е важно да си осигурим стабилност, яснота, и предсказуемост в ежедневието. Да се храним и движим съгласно нуждите си, да се фокусираме върху нещата, които можем да променим и да направим каквото е нужно. Да си осигуряваме положителни емоции и почивка от стреса. Да вършим конкретни действия, с които да помогнем на пострадалите от конфликта, за да усещаме, че имаме власт да влияем на ситуацията. 

Да се обърнем за подкрепа към близки хора, които умеят да издържат на стрес. Самите ние да дадем подкрепа на по-малките или  зависимите от нас. Да обръщаме внимание на хубавото, което ни се случва. Да си осигуряваме моменти на спокойствие и на хубави емоции всеки ден.

Да променим мисленето си – трудности и страшни ситуации е имало винаги, те не са наказание или нещо недопустимо, те са част от живота. Всички наши предци са преживели своя дял от несгоди и предизвикателства. Но са се справили. Ще се справим и ние. 

Елена Енева, психолог

Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.