Всеки родител изтръпва, когато види детето си наранено, особено когато разбере, че си го е причинило само. Самият тийнейджър също е изненадан от себе си и уплашен какво е направил. Нищо чудно, че родителите спешно тръгват да търсят помощ и обяснение – какво се случва, кое се обърка?
Затова първото, което им казвам, когато дойдат на консултация е, че в над 80% от случаите това НЕ е опит за самоубийство.
Обикновено питам момичето или момчето: Когато се нараняваш, искаш да умреш или опитваш да спреш някак болката, която усещаш в душата си?
След кратък размисъл, обикновено получавам отговор, че младежът не иска да умира, но и не може да продължава да живее със силните и неконтролируеми емоции, които преживява. Защото не е лесна работа да опитваш да намериш себе си в потока от непрестанни промени, които преживява тялото ти, когато си подложен на сериозни училищни натоварвания, когато средата и обществото непрекъсното се променят и островчетата на стабилност са все по-малко.
Но как е възможно, питат родителите, някой да си реже ръката с нож и това да помага душата да го боли по-малко? Всъщност, в повечето случаи, докато го прави, младежът не усеща нищо, защото използва възможността на психиката в крайни случаи да дисоциира (изключва) телесните усещания, когато има заплаха за живота и здравето. А тъй като при нараняване тялото ни активира производството на ендогенни опиоиди (произведени от тялото болкоуспокояващи), често след самонараняване децата изпитват дълбоко облекчение и приятно усещане. И заради това усещане за спокойствие може отново да си причинят същото.
Способността на тялото да изключва временно болката обяснява как при стресови обстоятелства – при катастрофи, природни катаклизми, военни действия – някой може да бяга и да спасява себе си или другите, без да усеща раните си.
Самонараняването дава и нужното усещане, че имаш контрол над ситуацията, че не си притиснат в ъгъла и принуден да търпиш нежелани ситуации в училище, в къщи или в обществото.
Като вълка, който си прегризва лапата, за да излезе от капана, така и младежите, които се самонараняват, всъщност се опитват да възвърнат контрола над себе си и да достигнат до някаква свобода.
Целта на терапията е момичето или момчето да определи в кои ситуации изпитва дълбоко чувство за безсилие, безпомощност и безнадеждност и с помощта на терапевта да развие нови умения за справяне. Понякога се налага да се преработят преживени в по-ранно детство травми, които са блокирали естествената му склонност да се защитава, да споделя и да търси помощ.
Не малка е ролята и на родителите, които също трябва да осъзнаят какво е необходимо да се промени в живота у дома и как да подкрепят детето си, за да развие то умения за самоуспокояване и преодоляване на трудностите, без да ги преживява толкова тежко.
Защото юношата иска да живее добре и да усеща, че има власт над живота си, че знае как да изгради добри отношения с родители и връстници, че знае как да се справи с всички задачи, които ежедневието му поставя. Моята задача е да му помогна в това.
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.