Както при всяка друга зависимост, всичко започва безобидно. Фейсбук, Инстаграм, Туитър и останалите социални мрежи ни привличат с възможността да кажем пред широк кръг от хора: “Виж ме!”. Показваме себе си, разглеждаме другите, докато един ден не установим, че през пет минути нервно проверяваме телефона за лайкове и съобщения и не можем да се съсредоточим над работата си. Станали сме зависими от интернет.
Особено засегнати са тийнейджърите. Майката на 17-годишната Петя не знае вече какво да прави. Докато вечерят, дъщеря й не вдига поглед от телефона на коленете си и изглежда като зомбирана. Родителите й се чувстват пренебрегнати и повишават тон. Но Петя не може да се спре, въпреки честите скандали. Синкавата светлина от екран се процежда от стаята й до малките часове на утрото. Майка й се тревожи, че Петя изглежда недоспала и потисната, очите й често са зачервени, яде каквото й попадне пред компютъра, а успехът й в училище се влошава.
Какво става? Нима Петя не забелязва какво й причинява постоянното висене в социалната мрежа? Тя е умно момиче и усеща, че нещо не е наред, но казва, че не може да се спре, а и така правят всичките й съученици. Има чувството, че ще изпусне нещо много важно, ако не е онлайн и че само така приятелите й ще я забелязват. А и въобще ежедневието е тъпо и не й се занимава с уроци и семейни събирания. Да, гърбът и вратът я понаболяват, но какво от това!
Петя изглежда зависима от социалната мрежа. За нея, а и за мнозина други, от всякакъв пол и възраст, реалният свят се превръща в скучно допълнение към виртуалния. Сякаш в мрежата има нещо важно, което отчаяно търси, но то непрекъснато й се изплъзва. Виждам, че това причинява страдание на цялото семейство.
В дебелия наръчник на Американската психиатрична асоциация, в който са описани всички психични болести (DSM V), все още няма такова заболяване, макар в приложението му да се предлагат критерии за диагностициране на “Разстройство, свързано с интернет игри”.
Но компютърните игри са само част от възможните причини за интернет пристрастяване. Според д-р Кимбърли Янг, изследовател на компютърната зависимост, другите “кукички”, на които се хващаме, са търсенето на още и още информация; интернет натрапливостите – онлайн залагания и онлайн пазаруване; кибер-сексът – онлайн секс или порнография и накрая – кибер-взаимоотношенията – прекомерното участие в чатове и социални мрежи.
Макар че има разработени тестове за определяне нивото на интернет-зависимост, всеки може да провери доколко присъствието му в социалните мрежи отговаря на критериите за пристрастяване, които обикновено се ползват за диагностициране на зависимост от алкохол и наркотици:
- Използва веществото (в случая – мрежите) по начини, които са опасни за него самия или другите. Например – пише съобщения или разглежда стената си във Фейсбук, докато шофира или разкрива лични данни, които застрашават него, близките или имуществото му.
- Ползването на социални мрежи предизвиква проблеми във връзките или конфликти с околните. Например –родителите или съпругът/съпругата се сърдят, че човекът често е в мрежата и не им обръща внимание.
- Не изпълнява отговорностите си на работа, в училище или в къщи, поради занимания в мрежите – тук влизат ненаписаните домашни и загорените манджи, изоставащите проекти и непогледнатите деца и близки.
- Когато спира (ограничи) ползването на социалните мрежи, преживява симптоми на абстиненция – раздразнителност, емоционална нестабилност, неспокойни движения, тревожност, паника, проблеми със съня.
- Развива толерантност към мрежите и се нуждае от все по-дълги периоди на употреба, за да получи същия приятен ефект.
- Прави опити да намали или изцяло да спре присъствието си в социалните мрежи, но неуспешно.
- Има физически или психологични проблеми, свързани с употребата им. Има болки във врата и раменете, сухота в очите; сънят е нарушен от дългото взиране в екрана; чуждият живот, който вижда в мрежите му изглежда много по-добър от неговия собствен и това трайно го потиска или тревожи.
- Изоставя други дейности, които някога е обичал и които сега са заменени с употреба на социални мрежи. Например – зарязал е спорта, срещите на живо, хобитата си и прекарва времето си онлайн.
- Изпитва силно, неустоимо желание да влезе в социалната мрежа.
За да е зависим от вещества човек, е достатъчно две от горните точки да са важили за него през последната година. Ако две или три точки са изпълнени, пристрастяването се смята за леко, от четири до пет – за умерено и от шест нагоре – за тежко.
А вие къде сте по отношение на социалните мрежи? Колко тежко е положението при вас, при вашето семейство и приятели?
На този етап от разговора Петя изглежда стресната. Явно започва да осъзнава сериозността на ситуацията. Изненадващо, родителите й също започват да си дават сметка за неща, които досега са им се стрували нормални. Майка й споделя, че обича да пуска снимки от семейните почивки, като кара семейството да позира по “интересни начини” и че после й е трудно да спре непрекъснато да проверява колко лайкове е събрала. Това често ровене в телефона е предизвиквало неприятни спречквания със съпруга й. И уж се смее, когато споменаваме загорената вечеря по фейсбукски, но очите й излъчват болка, когато потвърждава, че й се е случвало и че напоследък стои пред компютъра вместо да ходи на любимите си народни танци.
Очевидно социалните мрежи могат да пристрастят хора на всякаква възраст.
Съвсем наскоро бивши ръководни служители на Фейсбук – някогашният президент Шон Паркър и вицепрезидентът по потребителския растеж Чамат Палихапития публично съобщиха, че социалната мрежа е разработена така, че да предизвиква пристрастяване. При Петя и семейството й този ефект е налице. Какво кара хората да се пристрастяват?
Ключовите думи са “лесно и бързо”. Социалните мрежи са като пакетче чипс или вафла – задоволяват важни човешки потребности за съвсем кратко време и едва впоследствие усещаме, че постоянното поглъщане на тази “храна” е нездравословно.
Изкушаващо е да получим това, което е жизненонеобходимо за душата ни с моментално и с минимални усилия и. Но после оставаме с неприятния вкус на илюзията и празнотата.
Ние сме групови същества. В психиката ни е заложено да поддържаме връзки с околните, защото отпадането от племето в древни времена е означавало сигурна смърт. Затова не са изненадващи съвременните открития, че за хората е особено ценно да могат да съобщят чувствата, мислите и преживяванията си пред колкото се може по-голяма публика. Колкото повече хора са от “моето племе”, слушат ме и приемат това, което казвам, толкова по-сигурно ще оцелея! Значи съм част от групата и няма да ме изоставят. И ето, лесно и бързо задоволяваме онлайн нуждите си от принадлежност и утвърждаване.
Затова трупаме стотици приятели в социалните мрежи и публикуваме постове, чийто смисъл се свежда до “Виж, виж, виж, обърни ми внимание, одобри ме!”.
Как мислите, защо във Фейсбук има само бутон “харесвам”?
В реалния живот обществото и близките ни постоянно влияят на поведението ни по два начина – като казват кои наши действия одобряват и кои – не. Първото ни радва, второто е като удар през пръстите. А в интернет има основно одобрение. Одобрение от десетки хора за минути! Така оставаме с фалшивото чувство, че сме харесвани, макар дълбоко в себе си да знаем, че онлайн-приятелите ни виждат само от тази страна, която съзнателно сме избрали да покажем. Те не ни виждат болни, уморени, мързеливи, неугледни, в мръсна къща, с несвършена работа. Не ни виждат скапани, но реални. А и Фейсбук услужливо нарича всички познати, независимо дали са близки или бегли с неустоимата дума приятели.
Нищо чудно, че тийнейджъри като Петя, която копнее да намери своето място сред връстниците си, избират лесния и бърз, но нетраен начин за приятелство.
Социалните мрежи задоволяват и нуждата от вълнуващи нови стимули. Изследванията показват, че търсенето на информация и ровенето в профила на познати задействат в мозъка същите механизми, като свързаните с преследването на плячка. Това носи прилив на удоволствие и ни пристрастява.
Но когато има изобилие от нова и нова информация, стойността й бързо спада и търсим още, и още, и още – нещо, което да задържи вниманието ни или нещо, с което да задържим чуждото внимание. И ставаме зависими.
Оказва се, че дори най-интимната потребност – сексуалната – намира лесен начин за задоволяване в мрежата. При това без човекът да се смущава, изчервява, да се чуди какво да каже и как да постъпи, без да усеща своята уязвимост. Намирането на сексуален партньор в реалността изисква умения и смелост. И има последици. Онлайн-сексът е много по-опростен. Той помага да забравим, колко усилия изисква намирането и задържането на партньори в реалността. Дава физическо облекчение, но не и емоционално и затова гоненето на изплъзващото се пълно удоволствие продължава.
Какво да направите, ако подозирате, че сте станали роби на социалните мрежи и сте пристрастени към интернет?
- Отделете определено време през деня, в което да сърфирате – така задоволявате нуждата си от онлайн-общуване, но в подходящ момент – например, след като сте свършили всичко важно.
- Решете предварително колко време ще прекарате онлайн. Може да навиете аларма, която да прекъсне интернет-транса ви, а ако това не е достатъчно, може да помолите някой близък да ви повика, когато времето изтече. И когато станете от компютъра, непременно се раздвижете по приятен начин – разходете се из апартамента, протегнете се, погледнете надалеч през прозореца.
- Прекратете напълно храненето пред компютъра, телефона или таблета! Удоволствието от храната прави престоя в интернет още по-приятен и подсилва зависимостта.
- Дайте си сметка какъв глад в себе си засищате онлайн и потърсете начини да задоволите тази потребност в реалността.
Ако опитвате да се измъкнете от мрежата, но тя ви държи здраво, ако искате да намирате удовлетворение в реалността, но не знаете как, работата с психолог ще ви даде нужната подкрепа и помощ да развиете необходимите умения.
Пътят към прекратяването на зависимостта не е бърз и лесен като хлътването в онлайн мрежа. По-скоро прилича на упоритото покоряване на връх. По пътя човек научава много нови неща, които го карат истински да се гордее със себе си, реално да преценява хората, да дава и да усеща подкрепата на близките си. Научава какво е истински ценно и важно за него и за какво си струва да полага усилия. А какво е усещането накрая, е познато на всеки, който е изкачвал върхове.
Петя и семейството й поеха по този път. А коя е първата стъпка, която вие ще направите днес?
И ако ви е трудно да се справите сами, не се колебайте и се обадете за помощ.
Елена Енева
психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
