Травис Бредбъри
Когато концепцията за емоционалната интелигентност (EQ) за пръв път беше представена публично, тя изглеждаше като липсващата връзка, обясняваща странния факт, че хора със средна интелигентност (IQ) успяват повече от тези с най-висока, в 70% от времето. Тази аномалия породи сериозно съмнение в широко приетата идея, че IQ е единственият източник на успеха.
Десетилетията изследвания вече сочат емоционалната интелигентност като основен фактор, който отличава изключително успешните от останалите. Тази корелация е толкова силна, че се оказва, че 90% от най-успелите имат висока емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигентност е „нещо“, което притежава всеки от нас и което изглежда леко неуловимо. То определя как управляваме поведението си, как се справяме със сложни социални ситуации и как взимаме решения какви положителни резултати да постигнем.
Въпреки значимостта на EQ, нейната неуловима природа прави много трудно определянето с колко от нея разполагаме и какво можем да направим, ако е ниска.
За съжаление качествените (валидизирани) EQ тестове не са безплатни. Затова анализирах данните от повече от милион клиенти, които TalentSmart е тествал, за да определя поведенията, които са показател за ниска емоционална интелигентност. Това са поведенията, които вероятно ще поискате да изключите от своя репертоар.
-
Лесно се стресирате.
Когато потискаме чувствата си, те бързо се превръщат в неприятни усещания на напрежение, стрес и тревожност. Непризнатите емоции напрягат ума и тялото. Уменията в сферата на емоционалната интелигентност правят стреса по-управляем, като ви помагат да откриете и се справите с трудните ситуации преди да ескалират.
Хората, които не използват достатъчно емоционалната си интелигентност са по-склонни да използват друг, по-неефективен начин да управляват настроението си. Два пъти по-голяма е вероятността да преживеят тревожност, депресия, зависмост към вещества и дори мисли за самоубийство.
-
Трудно ви е да се отстоявате.
Хората с висок EQ успяват да балансират добрите обноски, емпатията и любезността със способността да се отстояват и да очертават границите си. Тази тактична комбинация е идеална за справяне с конфликти. Когато повечето хора са ядосани, те прибягват или към пасивно, или към агресивно поведение. Емоционално интелигентните хора остават уравновесени и се утвърждават, като избягват нефилтрирани емоционални реакции. Това им позволява да неутрализират трудните и отровни хора без да си създават врагове.
-
Имате ограничен емоционален речник.
Всички хора имат емоции, но малцина умеят точно да ги определят, щом се появят. Проучването ни показва, че само 36% от хората умеят да го правят, което е проблем, тъй като неназованите емоции често остават неразбрани, което води до неразумни избори и непродуктивни действия. Хората с висок EQ управляват емоциите си, защото ги разбират и използват богат речник, за да назоват чувствата си. Докато много хора биха казали само, че се чувстват „зле“, емоционално-интелигентните хора могат да определят дали са „раздразнителни“, „разочаровани“, „потиснати“ или „тревожни“. Колкото по-точна дума изберете, толкова по-ясно ще разберете как се чувствате, кое го е причинило и какво да направите.
-
Бързо правите предположения и страстно ги защитавате.
Хората със слаба EQ бързо формират мнение и после се поддават на предразсъдъци, като събират само доказателства, които потвърждават мнението им и пренебрегват доказателствата за противното. Те са по-склонни да спорят до припадък, за да го подкрепят. Това е особено опасно за лидерите, тъй като техните недомислени идеи се превръщат в стратегия на целия екип. Емоционално интелигентните хора позволяват на мислите си да престоят, защото знаят, че първоначалната им реакция е водена от емоциите. Те дават на мислите си достатъчно време да се развият и взимат предвид възможните последици и контрааргументи. После съобщават развитата си идея по най-ефективния начин, като взимат предвид нуждите и мнението на публиката си.
-
Таите обида.
Отрицателните емоции, които идват от затаената обида са всъщност реакция към стрес. Дори мисълта за събитието включва тялото ви в режим „борба или бягство“ – стратегия за оцеляване, която ви кара да се защитите и да се борите или да избягате от опасността. Когато заплахата е неизбежна, тази реакция е ключова за оцеляването ви, но когато заплахата е стара работа, зациклянето в този стрес обърква тялото и може да има унищожителен ефект върху здравето с течение на времето. Всъщност, изследователи от Университета „Емори“ са открили, че таенето на обида причинява високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Злопаметността означава, че се държите за стреса, а емоционално-интелигентните хора знаят как да избягват това на всяка цена. Пускането на обидата не само ви кара да се почувствате по-добре сега, но и да подобрите здравето си.
-
Продължавате да се „ядете“ за грешките си.
Емоционално-интелигентните хора се дистанцират от грешките си, без обаче да ги забравят. Като ги държат на сигурно разстояние, но все пак достатъчно близо, за да си направят изводи, те могат да се адаптират за бъдещ успех. Нужно е фино себеусещане за да се балансира между зациклянето и помненето. Твърде дългото зацикляне върху грешките ви прави тревожни и срамежливи, а пълното им забравяне ви подтиква да ги повторите отново. Ключът към баланса лежи в способността ви да превръщате провалите в зрънца напредък. Това създава тенденция да се изправяте всеки път, когато паднете.
-
Често се чувствате неразбран.
Когато ви липсва емоционална интелигентност ви е трудно да разберете как ви възприемат другите. Чувствате се неразбран, защото не изпращате съобщението си по начин, който другите могат да разберат. Дори след дълго практикуване емоционално-интелигентните хора знаят, че не могат да предадат всяка идея перфектно. Те забелязват кога хората не разбират какво им казват, променят подхода си и отново предават идеята си по разбираем начин.
-
Не знаете какво ви подлудява.
Всеки има своите фитили – ситуации и хора, които ни карат да действаме импулсивно. Емоционално-интелигентните хора изследват своите фитили и ползват това знание, за да избягват ситуациите и хората, които могат да се възползват от тях.
-
Не се ядосвате.
Емоционалната интелигентност не означава да сте добрички; чрез нея управлявате емоциите си, за да постигнете най-добрия възможен резултат. Понякога това включва да покажете на хората, че сте разстроени, тъжни или раздразнени. Постоянното прикриване на емоциите под маската на щастие и позитивизъм не е нито истинско, нито ефективно. Емоционално-интелигентните хора ползват целенасочено и положителните и отрицателните емоции в подходящите ситуации.
-
Обвинявате хората за начина, по който ви карат да се чувствате.
Емоциите идват отвътре. Изкушаващо е да припишем начина, по който се чувстваме на действията на другите, но ВИЕ трябва да поемете отговорността за своите емоции. Никой не може да ви накара да почувствате нещо, което не искате да чувствате. Ако мислите другояче, това само ви спъва.
-
Лесно се обиждате.
Ако сте напълно наясно кой сте вие е трудно някой да каже или направи нещо, което да ви бръкне под кожата. Емоционално-интелигентните хора са самоуверени и широко скроени, което ги прави доста дебелокожи. Могат дори да се шегуват със себе си или да позволяват на другите да се шегуват с тях, защото умеят да прокарат границата между хумора и обезценяването.
Заключение
За разлика от вашия IQ, вашият EQ подлежи на голямо развитие. Ако тренирате мозъка си, като редовно практикувате емоционално-интелигентни поведения, това ще изгради връзките, необходими за превръщането на поведенията в навици. А когато мозъкът ви отново и отново използва новите поведения, връзките, подкрепящи старите, разрушителни действия ще отпаднат. Не след дълго ще започнете да откликвате на околните емоционално-интелигентно, без дори да се замисляте.
превод от английски: Елена Енева
психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
Източник: https://www.entrepreneur.com/article/288181
