Към началото на темата за снахите и свекървите
Много често раждането на първото дете преобръща в неприятна посока отношенията между снахата и свекървата. Смяната на ролите – от жена към майка и от майка към баба може да направи едната или двете жени болезнено чувствителни и към най-дребните думи или действия на другата. Снахата започва да се чувства омаловажавана и критикувана, а свекървата – незачитана и лишавана от достъп до внучето си. Сякаш бива докосната отворена рана и в болката си всяка може да реагира доста агресивно и гневно.
Откъде идва тази рана?
Тя не е нещо ново. Тя е наследство от историята на всяка от жените, от преживяванията в собственото й ранно детство, от собствените й незадоволени потребности там и тогава и от несъзнаваните й вярвания за живота.
Обикновено тогава се променя и връзката между жената и нейната майка. В повечето случаи тя става по-близка, по-интензивна. По-често се търсят съвети, помощ, оказва се подкрепа и насърчение.
Често, но разбира се, не винаги, майката на майката и свекървата се оказват поставени на два противоположни полюса – в единия образ се концентрира доброто и полезното, а в другия – лошото и вредното. Сякаш поне за известно време родилката има нужда от по-опростен, по-детски, черно-бял поглед към света.
Антропологичните изследвания показват, че когато в семейството освен родители има и баба, шансът за оцеляване на най-малките е по-голям. Но освен, че помага с усилия и опит в ежедневното обгрижване, бабата предава на майката, а тя на децата си компонентите на културата, така наречените мемета (да, социалните мрежи са откраднали термина от антропологията), на които детето се обучава както словесно, така и нагледно, чрез пример.
Тези мемета са различни за всеки от родовете.
Тогава започва конкуренция между двата рода, между двата информационни потока, между двете баби – по чии правила да бъде гледан наследникът на рода, с кого да прекарва повече време, с кого да посреща празниците, чии традиции да усвои и предаде към бъдещето? Как да бъде хранен, приспиван, утешаван, забавляван, обучаван, наказван, ограничаван? Колко самостоятелност и колко подкрепа да му се дава? Какви маниери се очакват от него? И още неизброимо много не винаги осъзнавани очаквания.
Майката и бащата също имат спорове за възпитанието на децата, но фокусът на мъжете, чувството им за дълг традиционно е насочено към света извън семейството, затова мнозина оставят жените си да отговарят за начина на отглеждане на децата.
Дъщерята и майка й, дори да имат конфликти, обикновено ги решават по-лесно, заради връзката си на привързаност. За свекървата такива отстъпки се правят по-трудно.
Създател и Съхранител
Възрастната жена, от позицията на опита, на преживените постижения и грешки вярва, че знае как. Тя иска да Съхрани опита и да го предаде към бъдещето. Младата жена, от позицията на Създател, вложила тялото, времето и силите в създаването на детето, вярва, че то е единствено нейна и на мъжа й творба и всяка чужда намеса е вредна и излишна. (Представете си как Леонардо да Винчи позволява на някой по-възрастен ментор да сложи няколко мазки върху Джокондата.)
Обикновено ги делят поне 20, а понякога и повече години опит в обгрижването, отглеждането, създаването на дом и уют и няма как да се справят по един и същ начин. Младата майка е горда, че е създала дете и иска най-доброто за него. Тя има куп теории как да го постигне, които тепърва ще подложи на проверката на реалността. Новоизпечената баба може също да изпитва много силни чувства на привързаност към това малко продължителче на рода. Бебето е нейно родствено, близко, обичано дете. За нея може да бъде много болезнено да наблюдава как младата майка повтаря някоя нейна грешка или експериментира. Желанието за най-доброто за детето ги обединява. Страхът, че нещо лошо може да му се случи, ги разединява.
Не е тайна, че всяка съпруга се опитва да промени мъжа си, да го превъзпита, да го приобщи към своите ценности за това как трябва да се води едно домакинство и как да се случва това, което е в основата на живота ни – хранене, спане, чистене, подреждане, секс. В първите години от брака/съжителството двойката може да стигне дори до скандали по безобидни теми от типа как се закача тоалетната хартия – към стената или към помещението. Същото се повтаря и с идването на новото дете.
Какво може да помогне?
Това, което помага в такива моменти е смирението, че няма един-единствен начин за отглеждане на деца или за живеене и че партньорът, който сме избрали, както и родът му, могат да ни дадат нещо полезно, нещо ново. Като всяко ново, то е непознато, нежелано, дори малко страшно. Иска се смелост, да се отпуснем и да се докоснем до него. Иска се много доверие в себе си, че няма да изгубим своето, ако позволим чуждото.
Помага и осъзнаването, че жената, родила бебето вече е майката, а другите две са негови баби, със съвсем различни роли и задачи. И че не става въпрос за състезание коя е по-добра майка. Защото бабата вече е баба. Нейните дни като майка на бебе са отминали назад. Дори и да й се иска отново да ги преживее, няма как. В тази мисъл има тъга, но има и освобождаване от част от отговорността, има позволение за навлизане в нови, непознати територии от живота.
Смелост, смирение, тъга, любопитство – можем ли да си позволим да ги преживеем дълбоко и искрено?
Елена Енева, психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype/Viber на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
