Дотук видяхме какви са мислите и чувствата ни, когато сме в някоя от ролите в описания драматичен триъгълник Спасител – Жертва – Преследвач.
Преди да продължа нататък, ще отговоря на един въпрос, който възникна – а всичко това има ли нещо общо с любовните триъгълници?
Да, има. Понякога си мислим, че мъжете изневеряват, защото другата жена е по-красива, по-забавна, по-секси. (Давам пример с мъжете, но това важи и за жените, разбира се). Много често обаче любовницата въобще не е такава и човек се чуди за какво са му на този съпруг отношенията с нея.
Ако мъжът играе у дома ролята на горката Жертва, непрекъснато тормозена от съпругата-Преследвач, която никога не е доволна от него, само му намира недостатъци и грешки, тогава любовницата поема ролята на Спасителката. Тя е тази, която ще го отърве поне за малко от усещането за безсилие, което изпитва в семейството. Тя ще му покаже какво е истинската любов. Но усещането за спасение е фалшиво, защото мъжът не полага усилия, за да промени себе си или отношенията, които не го устройват, тоест, реално стои на едно място, потънал в личното си блато.
Понеже ролите в триъгълника непрекъснато се сменят, любовницата скоро започва да се чувства като Жертва. Тя полага усилия за мъжа, но той стои при жена си и това я кара да се чувства безсилна. Ако е по-темпераментна, може да влезе в ролята на Преследвач и да започне да тормози съпругата с обаждания, за да ликвидира тази досадна пречка към щастието си. Или може да стане Жертва на заплахи от страна на съпругата.
Страстите се нажежават, драмата расте, а щастие няма и няма.
И още един пример за разгръщането на драматичен триъгълник в живота, който често наблюдаваме в днешно време:
Някой се оплаква във Фейсбук или друга социална мрежа за преживяна от него несправедливост. Той е невинна Жертва, разбира се. Много бързо събира край себе си тълпа от Спасители, които го утешават или гневни Преследвачи, които искат да унищожат причинителя на несправедливостта.
В следващият момент се оказва, че в първоначалната история липсват някои факти. Спасителите и Преследвачите започват да се чувстват като минимум тъпо, че са се втурнали да помагат на човек, който всъщност няма нужда от помощ. Създаденият драматичен триъгълник се завърта, ролите се сменят и сега те се чувстват като Жертви, които са били подмамени да дадат от времето и енергията си, вместо да погледнат своята работа.
Всички описани дотук ситуации ни привличат с възможността още веднъж да си кажем „Знаех си аз!“ и да потвърдим отново някои свои вярвания за себе си и другите – например, че мъжете/жените за нищо не стават; че на хората не може да се разчита; че тая държава и аз в нея, никога няма да се оправим и т.н.
Третата стъпка за излизане от драматичния триъгълник обаче изисква да подложим на съмнение себе си и да не действаме съгласно обичайните си вярвания и начини. Да, звучи объркващо, но само така можем да излезем от коловоза на навика.
Как да спрем да сме Жертви
Когато усетим, че сме в състоянието на Жертва, със съответното силно чувство за безпомощност, с тровещите ни мисли, че нищо не можем да направим, че някой се възползва от нас, че за пореден път се проваляме и очевидно Аз, Другият и Светът сме еди-какви си, изходът е да спрем да правим обичайното, тоест:
- Не се оплакваме.
Трудно е, мъчително е, знам го от собствен опит. Но, като не хабим сили да се оплакваме или да съжаляваме, че някой ни е прецакал, запазваме своя ресурс. Уви, никой за нищо не ни е длъжен, дори да е наш родител, партньор, дете, съсед или случаен човек на улицата. А след това –
- Действаме.
Проф. Мартин Селигман от Университета на Пенсилвания, създател на позитивната психология, е провел множество изследвания на заучената безпомощност и неговият съвет е: Направете нещо, каквото и да е! Понякога е нужно съвсем малко, за да излезете от неприятната ситуация. За да намалите усещането за безпомощност правете каквото и да е нещо, което е под ваш контрол – мийте си зъбите, запишете се на уроци, пренаредете шкафа. Когато усещането за безпомощност в психиката ни намалее, тогава по-лесно виждаме решенията за първоначалния проблем.
Как да спрем да сме Преследвачи
Няма как да не ги разпознаете – мощно заливащото чувство за праведен гняв и потреса от простотията или некадърността на другия! В такива моменти сме като богове, изправени пред жалките човешки слабости. Усещането е могъщо! Аха, сега вече имаме пълното право да действаме, както решим! Обаче… Всичко това е червена лампичка – влезли сме в ролята на Преследвача. И трябва да направим точно обратното на това, което ни се иска. Тоест, вместо да разнесем на пух и прах другия:
- Млъкваме. Спираме да обвиняваме.
Да, трудно е, точно когато се чувстваме като бог, да слезем на ниската човешка позиция. Но, уви, никой не е длъжен да знае, да може и да действа точно като нас. Ние сме уникални и всеки друг е различен от нас и уникален по своя собствен начин. Спираме да ритаме падналия и
- Започваме да решаваме проблема мирно, без злоба и агресия.
Как да спрем да сме Спасители
Сърцето ни се къса от човешкото страдание. Не можем да останем безучастни, още повече, че тези хора въобще не знаят как да си помогнат! А ние знаем, можем, ние сме добри хора и сега ще им покажем! Особено пък ако и ние сме били в такава ситуация и сме напълно наясно какво трябва да се направи… Стоп! Сега е момента да си зададем въпроса:
- Някой моли ли ме изрично за помощ?
И ако отговорът е „Не“, замълчаваме. Колкото и много да знаем. Може да споделим, че сме преживяли нещо подобно, но ако не получим директен въпрос или молба – мълчим. Все пак, всеки човек и всяка ситуация са уникални и няма как да разберем кое ще е най-полезно за другия. Това може да реши единствено той самия. Затова по-добре да не обещаваме, че ще го спасим. Но ако направим нещо, желаейки да помогнем:
- Да не очакваме благодарност и похвала.
Народът е казал „Направи добро и го хвърли в морето.“ Очакваме ли благодарности, това е знак, че се опитваме тихомълком да задоволим нашата собствена потребност да се чувстваме значими. Добре е да си зададем и още един въпрос тогава:
- Какъв мой проблем загърбвам, втурвайки се да оправям живота на другия?
Понякога отговорите са изненадващи, но много верни. Някои наши проблеми са толкова болезнени и ни карат да се чувстваме толкова безпомощни, че се опитваме да оправим горчивия вкус в устата си, като си хапнем от сладкото всемогъщество на Спасителя.
***
Отначало, когато човек предприеме стъпки за излизане от своя драматичен триъгълник, нещата не вървят гладко и често се случва да попадне отново в такива отношения.
Но всяка грешка е стъпка напред и помага да осъзнаем начините, по които хлътваме в драмата. Не знам възможен ли е живот, изцяло лишен от такива страсти, но знам, че когато драмата намалее, се отваря пътят за постигане на собствените цели и силните емоции вече се пораждат от личните постижения. И това е приятно по един много по-удовлетворяващ начин.
Елена Енева
психолог
Можете да се запишете за консултация на живо или по Skype на тел.0886 135303 или на имейл elena@tukisega.info.
